* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Манолчо мама думаше:
- Я дай ми, мамо, чантата,
чантата пискюллията,
да я с рубета напълня,
у какини, мамо, да ида,
у какини Еленкини -
кака момченце добила,
на мойто име кръстено,
на мойто име - Манолчо!
Да ида, мамо, да ида
кръст божи да му занеса,
кака люлка да му подниже,
кога люлката залюля,
Манолчо да се заглява.
Даде му мама чантата,
че я с рубета напълни,
че в какини си отиде,
у какини си Еленкини.
Вън се на врата позапря,
кака му люлка люляше,
ем люляше, ем пееше:
- Нани ми, нани, Манолчо,
като вуйчо си да станеш,
като вуйчо си Манолчо!
Манолчо в къщи увлезе,
като го кака му видяла,
тя на Манолчо думаше:
- Манолчо, братче Манолчо,
свако ти й тебе душманин,
той ща та на турци предаде,
те ще ти глава отрежат!
Таман си това издума,
турци у двора увлели.
Манолчо кака си думаше:
- Не бой се, како, не бой се,
доде ми й сабя вренгия,
на девет ката строшена,
в куюм джобове турена!
Турци Манолчо хванали,
назад му ръце вързали
и го сред село закарали,
сред село, насред мегданя.
Манолчо дума свако си:
- Свако ле, свако миличък,
я ми ръце отвържете,
аз имам свирка хайдушка,
аз да ви малко посвиря,
хайдушка свирня, юнашка.
Не извади свирка да свири,
най извади сабя вренгия.
Доде се наляво завъртя,
доде надясно да стигне,
само свако му останал.
Че е уловил свако си,
та му главата отрязал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014