* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Невеста кай Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
чул ли си нещо, либе ле,
зарад шуря ти Радола -
че ходи Радол с хайдути?
Щото бил Радол обирал,
се си у дома донесъл.
Канят се, либе Стояни,
канят се, ще те погубят.
Стоян невясти думаше:
- Чул съм си, либе невясто,
ала си седя, та чакам,
от тебе изин да взема -
аз ще си Радол измами,
у дома да го доведа,
и главата ще му отрежа.
Я рани рано зарана,
опретни бели ръкави,
замеси чисто кисело,
опечи бели погачи
и налей жълта бъклица,
и пуловница с ракия -
турни ги в шарен цедилник!
Па ще да стана, да ида
във тая гора зелена,
па ще се викна провикна:
"Шуря Радоле, Радоле,
де да си, шуря, тук да дойдеш!
У дома ще та заведа,
че й сестра ти добила
еднинко мъжко детенце,
на тебе ще го кръстими,
на тебе, шуря, - Радолчо.
Не може, шуря, без тебе!"
Послушала го й невяста,
па й рано ранила,
запретна бели ръкави,
замеси чисто кисело,
опече бели погачи,
наляла й жълта бъклица
и пуловница с ракия -
турна ги в шарен цедилник.
Па стана Стоян, отиде
във тая гора зелена,
па викна, та се провикна:
- Шуря Радоле, Радоле,
де да си, шуря, тук да дойдеш,
у дома да те заведа,
че й сестра ти добила
еднинко мъжко детенце,
на тебе ще го кръстиме,
на тебе, шуря, - Радолчо!
Отде го зачу млад Радол,
той ми се викна, провикна:
- Байне Стояне, Стояне,
да не би й пуста измама,
измама, пуста подмама,
та да ме, байне, измамиш,
та да ме, байне, погубиш?!
Стоян се викна, провикна:
- Не бой се, шуря, не бой се!
И Радолчо ми излезе
из тая гора зелена.
Па са тръгнали със Стояна,
па са у тях отишли,
та му главата отряза.
Радолчо глава скачаше,
сладък му език думаше:
- Байне Стояне, Стояне,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Стоян Радолчо думаше:
- Да знаеш, шуря, да помниш
кога си ходил с хайдути,
щото си, шуря, обирал,
се си у дома донесъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014