|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка,
че няма нигде никого,
кой на ум да го научи
да работи Ненчо, да работи
бащините си мюлкове,
ами си тръгна хайдутин,
на хайдутите байрактар,
на парите им хазнатар...
Ходил е Ненчо, ходил е
седемдесет и седем години,
че се е Ненчо наранил
седемдесет и седем рани,
по-малко са от сачмите,
по-много от куршумите.
Че стана Ненчо, отиде
у Дуда, у вдовичката,
че си на порти хлопаше.
Дуда си платно тъчеше
и тази песен пееше:
"Бре, Ненчо, бре, хайдутино,
на хайдутите байрактар,
на парите им хазнатар!"
Ненчо си влезе в двори
и си на Дуда думаше:
- Дудо ле, та вдовичке ле,
я на ти, Дудо, тез пари,
че иди, Дудо, че купи,
че купи мехлем за рани
и давай кърпи ленени,
да вържем рани юначки!
Дуда си стана, отиде,
не купи мехлем за рани,
ами на конак отиде,
и на сеймени думаше:
- Сеймени, бюлюкбашии,
толкози време как стана,
как си Ненча дирите,
досега не издирихте -
Ненчо е сега у дома!
Че си сеймени станаха,
че у Дудини отидоха,
че ми са Ненча хванали,
опак му ръце вързали,
че го на конак завели.
Ненчо сеймени думаше:
- Сеймени, бюлюкбашии,
молба ще ви се помоля,
ръката да ми развържете,
ръката, още дясната,
да бръкна в коюн джобове,
златно сахатче да извадя,
на вази да го харижа!
Развързаха му ръката,
че бръкна Ненчо, че бръкна,
че бръкна в коюн джобове;
не извади златно сахатче,
най-извади сабя френгия.
Кат се надясно завъртя,
догде се наляво обърне,
всичките ми е посякъл.
Че се наназад повърна,
че у Дудини отиде,
че си на Дуда думаше:
- Я лягай, Дудо, я лягай
сред къщи, сред праговете,
да ти главата отрежа -
да видиш Дудо, да видиш,
как се Ненчо предава!...
Велико Търново; зап. Евг. Кисимова (Чолаков, № 21; =Дозон-БНП,
№ 82).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|