* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Митьо войвода,
прочу се Митьо, зачу се
по тази Стара планина,
по този Доспат балкана
със седемдесе юнака,
със три зелени байрака;
не дава пиле да хвръкне,
камо ли аскер да мине
и царска поща да носи.
Прочул го й царя, зачул го й,
зачул го й царя Мурата,
та че си ферман написа
до тези аги, бейове -
който се може наемна
Митя войвода да хване,
голям ще бакшиш да вземе -
девет товара с имане
и три пещери жълтици...
Бре, никой ми се не нае
Митя войвода да хване,
въз царя да го занесе -
Митьо го куршум не удря,
Митя го огън не гори,
само го калъч, бре, сече!
Та че се й, холан, наела
сестра му млада Тодорка,
с измама да го улови,
въз царя да го занесе
и голям бакшиш да вземе.
Та че взе дете на ръка,
та че в гората отиде,
та се изясно провикна:
- Байно льо, батьо Димитре,
ето на, девет години,
как ходиш, батьо, как ходиш
из тази гора зелена,
де-гиди, вода студена;
сега ми, батьо, мен трябаш,
дали ще да те намеря
из тез високи рътове,
из тез дълбоки долове?
Отде я зачу млад Митьо,
че на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дур седемдесе юнака,
дур седемдесе и седем,
постойте малко вий тука,
аз ще на пътя да сляга,
да видя какво ме вика!
Кога на пътя излезе,
там, бре, завари сестра си,
сестра си млада Тодорка.
Тодорка Митю думаше:
- Байно ле, байно Димитре,
прощавай, байно, срамове,
и ти ми, Боже, грехове,
не знаеш, байно Димитре,
тази е седма година,
как съм (се) аз оженила,
хубави деца добивам,
и мъжки, байно, и женски,
ала ми деча не траят!...
Сега съм дете добила,
та се събраха жените,
жените, още бабите,
та че ме в гора пратиха,
от гора юнак да викам,
детето да ми кръщава -
дано ми траят дечата!
Митьо Тодорки думаше:
- Сестро льо, сестро Тодорке,
да не би да е измама,
зеря ти очи изваждам
и на калъча нанизвам!
Та че на Сливен отишли,
на Сливен града голяма,
на тази нова черкова.
Тодорка дете остави
и на Димитра думаше:
- Батьо льо, батьо Димитре,
я постой малко, почакай,
попове да си повикам,
детето да го кръщават!
Като нанавън излезе,
черковни врата затвори,
та че на конак отиде
млади сеймени да вика.
Господи, чудо голямо!
Дете от люлка продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Димитре,
що стоиш, вуйчо, що чакаш,
мама е курва кахпия -
тя на конака отиде,
сеймени ще те уловят,
въз царя ще те закарат!...
Чуди се Ненчо (!), мае се
какво да стори, направи -
врати отвън затворени,
врати се лесно не къртят!
Та че на колене клекна,
че се Господа молеше:
- Господи, Вишни Господи,
врати, Божке, отвори,
веднъжка навън да изляга,
голям ще хаир да сторя -
черкова ще си направя,
черкова, още манастир,
на сухо поле кладенец!
На л' беше Божа работа,
че се врати отвориха,
та че излезе млад Митьо.
Щом си на порти излезе,
ей-на че иде сестра му,
сестра му млада Тодорка,
след нея тичат сеймени,
сеймени с бюлюкбашия...
Като ги видя млад Митьо,
та че се люто разсърди,
изтегли сабя френгия,
потегли чифте пищови,
та че сеймени, бре, затри,
сеймени с бюлюкбашия.
Та че улови Тодорка,
двете й очи извади,
та че на калъч наниза,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро душманке,
защо ми ти не обади -
със пари да те обсипя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014