* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

В тая гора зелена
не може птичка да хвръкне,
не може човек да мине.
Никой се не наема
да иде, Ненчо да хване.
Селяните се събраха,
събраха и се питаха -
кой ще да се наеме
да иде, Ненча да хване.
Най се наела, наела
неговата сестра Тодорка.
Вързала чесън на глава
и в гората отишла,
и се ясно провикнала:
- Байно ле, бате Ненчо льо,
къде си, байно, да дойдеш,
девет съм деца родила
не ми децата траеха.
Туй ми е, бате, десето
да дойдеш, да го наречеш
на твоето име, байно ле!
Ненчо при Тодорка отиде:
- Тодорке, сестро Тодорке,
да не е някаква измама?
Тодорка Ненчо думаше:
- Не бой се, бате, не бой се,
я тръгвайя батея със мене!
Тръгнали двамата, отишли.
Ненчо в черквата влезе,
Тодорка за детето отиде.
Тя за детето не отишла,
право при селяни отишла
и на селяни казала:
- Бате Ненчо у черквата!
Селяни, като отишли,
Ненчо се на Бог помолил:
- Божке ле, да ми помогнеш.
Досега човек не сам убил,
сега сестра си ще убия.
Като от черквата излязъль
като се на дясно завъртяль
само Тодорка останала.
- Кажи ми, сестро, кажи ми,
главата ли да ти отрежа,
жива ли да те одера?
Тодорка Ненчо думаше:
- Не ми главата отрязвай,
най ми ръцете отрежи
и жива ме, бате, остави -
да казвам и да разказвам:
"Проклет да бъде този,
който брат си издава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014