* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Страхилчовата майчица,
тя си на Овреж ходеше,
из оврежките поляни
и си овчари питаше:
- Овчари, яловари,
овчари, да не видяхте
моят син Страхилчо?
А пък овчарят й думаше:
- Видях го, видях го, бабо ле,
вчера от тука замина
със седем млади юнака,
със седем бели байрака.
Страхилчо напред вървеше,
шарено агне носеше,
пътища да им показва.
И тя й се вода запило,
слегнали вода да пие
на Оврежкото кладенче.
Тъкмо като се навела,
Страхилчо зад бук стоеше,
с буково листо присвири.
И тя се вдигна, майка му
и си на Страхилчо думаше:
- Сине ле, а бре, Страхиле,
айде ела си в село,
имате дете мъничко,
дете да си кръстите.
А пък Страхилчо думаше:
- Детето ще го кръстите,
като, мале ле, тръгнахме
вяра и клетва дадохме,
че няма да се върнем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014