* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телал ми вика из Сливен,
из Сливен, из касабата:
- Който се еме, наеме
Лалуша да си измами,
Лалуша, страшна войвода,
султана ще му хариже
на пет години беглика!
Наела ми се, наела
Лалушовата кумица.
Тя се лехуса престори,
напълни жълта бъклица,
месила бела погача
и е в балкана отишла,
на бърдо се е качила
и на Лалуша викала:
- Лалуше, кръстник Лалуше,
мъжка съм рожба добила,
да дойдеш, да го кръстиме
на твойто име - Лалухчо.
Лалуш й гласа позанава,
и при Маринка отишъл,
и на Маринка думаше:
- Лъжи, Маринко, кого мож,
Лалуша не мож излъга!
Кат си, Маринке, лехуса,
де ти й, Маринке, синчеца,
де ти й, Маринке, чесъна!
Какво да сторя, направя -
ръце ли да ти отрежа,
очи ли да ти извадя?
- Не ми очите изваждай,
най ми краката отрежи,
който край мене замине,
да казвам и да разправям,
че съм си кръстник лъгала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014