* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал ми е Манол да яде,
да яде Манол, да пие,
с негова стара майчица,
с негово булче хубаво,
хубаво булче, Миленка.
Хем яде Манол, хем пие
и се под мустак подсмихва.
Негова стара майчица,
тя на Манол думаше:
- Маноле, синко Маноле,
хем ядеш, синко, хем пиеш
и се под мустак подсмихваш.
Дали на мойте старини,
старини, стари години,
или се, синко, подсмихваш
на твойто булче хубаво?
Манол майце си думаше:
- Мамо ма, мила майчице,
аз не се, майко, подсмихвам
на твойте, майко, старини,
старини, стари години,
нито се, майко, подсмихвам
на мойто булче хубаво.
А най се, майко, подсмихвам,
щото съм, майко, радостен.
Снощи си хабер получих,
че мойта мила сестрица,
сестрица, майко, Еленка,
мъжка си рожба добила,
и я на мене кръстила,
хубаво име - Манолчо.
Нека Манолчо порасте,
хайдутин като мен да стане,
да ходи, майко, по гори,
по гори, майко, планини,
нази от робство да отърве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014