* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Манолчовата майчица,
тя на Манолча думаше:
- Манолчо, мама, Манолчо,
имаш сестра Еленка,
много е далеч оженена,
през девет села в десето.
Станало й девет години,
на гости не ни е идвала,
на гости и на повратки.
Мъжка си рожба добила,
хубаво име кръщила,
хубаво име вуйчово,
вуйчово име - Манолчо.
Че стана Манол, Манолчо,
отвори пъстри сандъци,
извади шапка низана,
низана и поднизана,
със маджар жълти алтъни.
Изведе конче хранено,
хранено, не възсядано,
че се на конче преметна,
право у Еленкини отиде,
у Еленкини на портите.
Кака му дете люлееше,
люлее, още му пее:
- Нани ми, нани, Манолчо,
хубаво име вуйчово!
Манолчо на порти извика:
- Како льо, како Еленке,
стани ми порти отвори.
Кака му, кат го зачула,
право на порта отишла
и на Манолчо думаше:
- Манолчо, кака, Манолчо,
полека, кака, хортувай,
свако ти да не зачуй,
ще ти глава отреже!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014