* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Царят си дава, залага,
девет катъра с имане,
десети с жълти жълтици,
който си Ненча улови,
жив да го до тук доведе,
до тия нови черкови.
Никой се не е наемал,
сал се е наела, наела,
сестра му, левент Тодорка.
Тя си при царя отиде
и на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
аз ще си Ненча уловя,
жив ще го до тук доведа!
Па се е подире върнала,
месила и наготвила,
шарен е паун заклала,
повур ракия наточила,
мъжко си дете окъпала,
окъпала го и задянала.
Па си Тодорка излезе
на връх Стара планина,
на хайдушката равнина.
От две дървета люлка вързала,
на трето се възкачила
и се виком провикнала:
- Батьо льо, Ненчо войвода,
де си, батьо, да дойдеш!
Като си зачу млад Ненчо,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
все сме се слушали,
и сега ме послушайте.
Айдете, джанъм, да идем
на връх на Стара планина,
да идем, да видим,
каква е тази гидия,
дето е тука излязла.
Дружина Ненчо думаше:
- Все сме се, Ненчо, слушали,
сега те не мойм послуша,
тази е лоша гидия,
тя да беше се боила,
не би тука тя излезла.
Ненчо си самин отиде.
Като го видя Тодорка,
от далеч поклон направи,
от близо ръка целуна.
Ненчо Тодорка думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
да ми не бъдеш измама,
измама сестро погубя,
главата ще ти отрежа.
Тодорка дума на Ненча:
- Батьо льо, Ненчо войвода,
ази ти не съм измама,
ази съм от зор излязла.
Девет години станаха,
девет съм рожби имала,
девет съм люлки люляла,
девет съм гроба копала,
това е, батьо, десето.
Та дойдох да те повикам,
детето да си прекръстим,
на твоето име млад Ненчо,
дано се деца задържат,
задържат, батьо, да не умират!
Ненчо Тодорка послуша,
та си с нея отиде
във тия нови черкови.
Тодорка дума на Ненчо:
- Постой, батьо, почакай,
ази ще ида да ида,
попове да си повикам,
попове, още калугери.
Като си навън излезе Тодорка,
девет пъти врата заключи,
па си тръгна, отиде,
на царя да се похвали,
че си е Ненча хванала,
жив дотук довела -
във тева нови черкови.
Нали е Божа промисъл,
дете на Ненча думаше:
- Вуйчо льо, Ненчо войвода
мама си не е отишла
попове да си повика,
попове и калугери,
мене да си прекръстят
на твоето име млад Ненчо,
че аз съм дете кръстено,
кръстено на шест месеца.
Мама е, вуйч, отишла,
на царя да се похвали,
че те е, вуйчо, хванала,
жив те е до тук довела.
Ненчо из черкови ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
в куюм джобове бъркаше,
шепа жълтици вадеше,
та ги по икони хвърляше,
нали са халал печелени,
те се по икони лепкаха,
та се на Бога смилило
и се вратата отвори.
Детето вземал със него,
Ненчо си навън излезе.
Изминал гора зелена,
настанал поле широко,
ето че иде потеря,
най-напред царят вървеше.
Ненчо си сабя извади,
та се налево развърте,
налево, още на десно,
на всички глава отрезва,
само Тодорка остави.
Ненчо дума Тодорки:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
ти си ми била измама!
Па й очите извади
и я край моста остави,
в ръка й блюдо подаде
и на Тодорка думаше:
- Я ти на, сестро, туй блюдо,
който ти пара хвърли
и тя на земя да остане...
Та си Ненчо излезе,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина
и на дружина думаше:
- Хвърляйте саби и пушки,
вземайте брадви и кривици,
голем манастир ще правим,
че се на Бога смилило,
та ме от беда избави!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014