* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без майка Ненчо, без баща,
няма кой да го научи,
да оре Ненчо, да копае,
сам се Ненчо учеше,
млада войвода да иде
по връх, по Стара планина,
из Троянската гора зелена.
Ето ги девет години,
откак ми Ненчо забягна,
девет пътища заварди,
от девет гладни градове,
не дава пиле да прехвръкне,
камо ли човек да мине,
на царя хазна да спира,
та му парите обира.
Царя си, олам, обрича,
девет товари със злато,
десети с бяла коприна.
Който му Ненчо улови
и жив му го заведе,
царя ще му я хариже,
обещаната награда.
Никой не се наема,
жив да си Ненча залови,
най ми се наемнала
Еленка, булка хубава,
Ненчова мила сестрица.
Тя ми се е наемнала,
жив да си Ненчо улови,
при царя да го заведе.
В Стара планина отишла,
на висок бор се качила,
оттам се ясно провикнала:
- Ненчо ле, братец по-малък,
де да си, Ненчо, да дойдеш.
Десет години станаха,
откак си, Ненчо, забягнал,
девет съм деца имала,
деветте, Ненчо, умряха,
а сега имам десето,
на тебе съм го нарекла,
на твоето име ще кръстя.
Да дойдеш, братко, с мене
долу в черкови да идем,
детето да ми кръстиш,
на твоето име наречеш.
Ненчо се от гора обажда,
далеч, от тъмни усои:
- Чувам те, сестро Еленке,
ала да не е измама?
Еленка Ненчо думаше:
- Де се е чуло и видяло
сестра брата си да мами,
че и аз да те измамя?!
Че тръгна Ненчо, отиде,
долу в нови черкови,
с Елена булка хубава,
детето си да кръщават.
Като са влезли в черкови
Еленка Ненчо думаше:
- Детето тука оставям,
стой тука да го погледаш,
ази ще, братко, да ида
владика да си повикам,
да ми кръстите детето,
на тебе да го наречем.
Еленка отвън излезе
и си черкови заключи.
Детето тогава продума:
- Знаеш ли, вуйчо, знаеш ли,
че майка ми е отишла
башибозуци да вика,
жив да те, вуйчо, уловят,
при царя да те заведат.
Ненчо се тогава помоли:
- Боже, мили Господи,
стори ми чудо, направи,
та ми черкови отвори!
Ако от тука изляза,
в Света гора ще ида,
там ще манастир да строя,
на тебе, Боже, да служа.
Както се Ненчо молеше,
черкови се отвориха,
Ненчо си взе детето
и тръгна Ненчо да бяга.
На пътя срещна Еленка
с дванайсет башибозуци.
Като се Ненчо развъртя,
на всички главите отряза,
само Еленка остана,
на нея очи извади,
та ги на клечка набоде,
на глава й ги закичи.
Тогава детето взе
и при дружина отиде.
В Света гора стигнали,
там си детето отгледали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014