* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Ето ги девет години,
откак е Ненчо забягнал
по тая Стара планина,
по хайдушката равнина
и никой не го е видял,
и никой не го е узнал.
Пашата дава, залага,
залага мило за драго -
до кринче жълти жълтици,
до две ми бели бешлици,
който му Ненчо улови
и жив му Ненча предаде.
Никой се туй не наемна,
най се наемна, наемна
негова сестра Тодора.
Тръгна Тодора да върви,
отиде в Стара планина,
на хайдушката равнина,
викнала, та заплакала,
като плаче и нарежда:
- Де да си, Ненчо войвода,
де да си, братко, да дойдеш!
Станало девет години,
как съм се, братко, женила,
девет съм рожби имала,
имала и закопала,
едно в люлка не турила.
Девет съм гроба копала,
над девет гроба плакала,
ей го сега и десето,
мъжка съм рожба добила.
Учат ме, бате, хората,
вуйчо му кръстник да стане.
Да дойдеш, да го покръстим
на твойто име юнашко,
дано се рожба задържи.
Ненчо във гора седеше,
с дружина пари делеше
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я стой, дружина, почакай,
що ли ми се глас зачува,
глас зачува и прихожда
на мойта сестра Тодора?
Ази ви, дружина вярвам
и тука ще ви оставя,
аз ще, дружина, да ида
при мойта сестра Тодора.
Ненчо при нея отиде
и на Тодора думаше:
- Ако е, сестро, измама,
измама, турска погуба,
очите ще ти извадя,
на клечки ще ги нанижа,
на калпак ще ги затикна.
Тодора Ненчо думаше:
- Как бива от мен измама,
нали сме братец и сестра,
на едно сърце лежали,
една сме кърма сукали?!
Тодора дете задяна,
че си в черкова отиват,
детето там да си кръстят.
Като в черкова отиват,
Тодора дете раздяна
и му е люлка вързала
от златни лири пендари.
Като му люлка вързала,
Тодора навън излезе,
попове да си повика,
попове и калугери,
детето да си й кръстят.
Щом си Тодора излезе,
черкови се заключиха,
кандилата се изгасиха,
детето ми е кихнало,
кихнало и продумало:
- Вуйчо ле Ненчо, вуйчо ле,
това не е мое гости,
това е твоя измама,
това е турска погуба.
Кат зачу Ненчо таз дума,
в джобове Ненчо си бръкна,
жълти жълтици извади,
от куна на куна ги слагаше
и се на Бога молеше,
черквата да се отвори,
Ненчо навън да излезе.
Като туй Ненчо издума,
черкови се отвориха,
кандила се запалиха.
Щом навън Ненчо излезе,
срещу му иде Тодора
със седемдесет дружина,
брат й турци да убият.
Нал беше Божа работа,
като се Ненчо завъртя,
па се наляво обърна,
всичките турци насякъл,
само Тодора остана.
Ненчо Тодора думаше:
- Главата ти да отрежа,
или очите извадя?
Па й очите извади
и ги на клечка забоде,
па ги на калпак затикна
и с тях на хоро отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014