* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал беше Марко,
седнал да вечеря,
със старата си майка,
с младото си булче,
както си ядеше,
така се усмихна.
Мама Марко дума:
- Синко Марко, Марко,
за какво ми се смееш,
дали ми се смееш
на моята старост,
или ми се смееш
на постната вечеря?
Марко мама дума:
- Мамо, стара мамо,
нито ти се смея
на твоята старост,
нито ти се смея
на постната вечеря.
Старостта е мамо
редом наредена,
днеска е на тебе,
утре е на мене,
а пък вечеря е
Боже повелена.
Ала най се смея
на мойте писма -
вчера по планина
три ми писма дошли.
Първо писмо, мамо,
булче да венчавам;
второ писмо, мамо,
дете да кръщавам;
трето писмо, мамо,
земя да разделям.
Мама Марко дума:
- Ти си иди, синко,
булката си венчай!
Булка невенчана -
от хората срамно;
дете не кръстено -
от Господ грехота!
Че си иди после,
земята раздели."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014