* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Посъбра Ненчо войвода
до седемдесет юнака,
а че ги Ненчо заведе
във тая гора зелена,
във тая Стара планина,
дето пътник не замръква,
дето щиче ни прехвръква
от Ненчо млада войвода.
- Няма ли от Ненчо по-юнак,
Ненчо войвода да уловят,
при мене да го доведат,
хазната да ми премине?!
Който ми Ненчо улови,
царю ще да му хариже
девет катъра със злато,
десети - ситно маргарит!
Нийде са никой не нае
Ненчо войвода да улови,
най се наела Тодорка,
Ненчовата сестрица.
Тя си при царю отиде
и си на царю думаше:
- Даваш ли, царю, харизваш
девет катъра със злато,
десети ситно маргарит,
ази ще Ненчо уловя?!
Царю Тодорке думаше:
- Давам, Тодорке, харизвам!
Че стана, отиде Тодорка,
че отиде в гора зелена,
че си се ясно провикна,
провикна, та й заплакала:
- Байне ле, бате Ненчо льо,
де да си, бате, да дойдеш!
Като я зачу, бре, Ненчо,
Ненчо се чуди и мае
каква е тази работа
във тази гора зелена,
във тази Стара планина.
Че стана Ненчо, отиде
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
що щеш, Тодорке, тукана,
във тази гора зелена?
Тодорка дума на Ненчо:
- Байне ле, бате Ненчо льо,
станало й девет години,
девет съм деца имала,
девеття, бате, измряха.
И сега имам, байне ле,
едно ми мъжко детенце.
Аз дойдох, бате, аз дойдох,
аз дойдох да те повикам
да дойде, бате, да дойдеш,
да ми детето наречеш
на твойто име, бре, Ненчо.
Та стана Ненчо войвода,
нарами пушка бойлия,
препаса сабя тънена
и още кобур пищови,
и са двамата тръгнали.
Ненчо Тодорке думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
да не е нещо измама,
измама да ме издадеш?
Ако е, сестро, измама,
главата ще ти отрежа!
Тодорка нищо не рече.
Вървели, що са вървели,
като до града отишли,
Тодорка дума на Ненчо:
- Байне ле, байне Ненчо льо,
нещичко ще ти обадя,
да не ти хатър остане -
срамота, бате, грехота
със силяф в черква да влазяш,
хвърли си, бате, силяфа!
Ненчо Тодорке думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
не е срамота, грехота,
ази съм сами в гората,
пушка бойлия за жена,
сабя тънена за сестра,
кобур пищофи за братя,
дребни патрони за деца.
- Байне ле, байне Ненчо льо,
ти иди, бате, в черкова,
аз ще си детето донеса.
Тодорка втиде при царю
и си на царю думаше:
- Ази си Ненчо доведах,
у черкои го заведах.
Царю потера изпрати,
че си черкои загради.
Като ги видя, бре, Ненчо,
Ненчо се чуди и мае,
че влезе Ненчо в черкои,
че са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господе,
ако ме от тук отървеш,
кандила ще ти позлатя,
черкои ще ти посребря.
А че са Ненчо прекръстил,
че си сабята извади,
че при потера отиде,
като надясно обърне,
цяла потера изсече,
само Тодорка остана.
Тодорка му се молеше:
- Байне ле, байне Ненчо льо,
лява ми ръка отрежи,
дясно ми око извади,
само ме жива остави,
да ходя, байне, да прося,
твойто юнаство да казвам.
Ненчо Тодорка не слуша,
той й главата отряза,
како е била думата,
и при дружина отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014