* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал е Богдан да яде
с негова стара майчица.
Каква им беше гостбата -
солена и пиперена,
и топла пита житена.
Майка му вино залива,
с чаша, с бюлюрова.
Богдан си чаша поима
и се под мустак подсмива.
Богдановата майчица,
тя си Богдан думаше:
- Богдане, сине Богдане,
като си чаша поимаш,
защо се под мустак подсмиваш?
Дали се смееш, Богдане,
на моята стара старина,
на моите тежки трудове?
Богдан мама си думаше:
- Аз не се смея на тебе,
на ум ми дойде, мамо мо,
когато бях, мамо, мъничък,
кога се кака ожени
в далечно село, незнайно,
пелените си изритах
и аз подир кака отидох,
какво ми каза кака:
" Върни се, братле Богданчо,
да растеш и да пораснеш,
купи си конче хранено,
от село на село да ходиш,
да питаш и да разпитваш,
какино село намери,
на кака на гости да дойдеш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014