* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без майка Ненчо, без баща,
няма кой да го научи,
да оре Ненчо, да копай.
Сами се Ненчо усети,
млада войвода да иде,
по връх, по Стара планина,
в Троянска гора зелена.
Ето ги девет години,
откак ми Ненчо избяга,
девет пътища заварди,
от девет главни градове,
не дава пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине,
на царя хазната той спира,
та му парите обира.
Царя си олом обрича,
обрича, още харизва,
девет товара със злато,
десети с бяла коприна -
който си Ненча улови
и жив да му го заведе,
царя ще да му хариже
обещаната награда.
Никой не се е наемал
жив да си Ненчо улови,
най ми се е наела
Еленка, булка хубава,
Ненчовата мила сестрица.
Тя ми се е наемала,
жив да си Ненча улови,
при царя да го заведе.
В Стара планина отишла,
на висок бор се качила,
оттам се ясно провикна:
- Ненчо ле, братец по-малък,
де да си, Ненчо, да дойдеш.
Девет години станаха,
откак си, Ненчо, забягнал,
девет съм деца имала,
деветте, Ненчо, умряха,
а сега имам десето,
на тебе съм го нарекла,
на твойто име ще кръстя.
Да дойдеш, братко, със мен,
долу, в черкови да идем,
детето ти да ми кръстиш,
на твойто име наречеш.
Ненчо от гора извика,
далеч от тъмни усои:
- Чувам те, сестро Еленке,
ала да не е измама?!
Еленка Ненчо думаше:
- Де се е чуло, видяло,
сестра брата си да мами,
че и аз да те измамя?!
Че тръгна Ненчо, отиде,
долу във нови черкови
с Еленка, булка хубава,
детето да си кръщават.
Като си влезли в черкови,
Еленка Ненчо думаше:
- Детето тука оставям,
стой тука да го погледаш,
ази ще, братко, да ида,
владика да си повикам
да ми кръстите детето,
на тебе да го наречем.
Еленка навън излезе,
и си черкови заключи.
Детето тогаз продума:
- Знаеш ли, вуйчо, знаеш ли,
че майка ми е отишла
башибозуци да вика,
жив да те, вуйчо, уловят,
при царя да те заведат.
Ненчо се тогаз помоли:
- Боже мили, Боже мили,
стори ми чудо, направи,
та ми черкови отвори,
ако от тука изляза,
във Света гора ще ида,
там ще манастир да строя,
на тебе, Боже да служа.
Както се Ненчо молеше,
черкови се отвориха.
Ненчо си взема детето
и тръгна Ненчо да бяга.
На пътя срещна Еленка
с дванайсет башибозуци.
Като се Ненчо развърте,
на всички глави отряза,
само Еленка остана,
на нея очи извади,
та ги на клечка набоде,
на глава й ги закичи.
Тогава детето взема,
и при дружина отиде,
във Света гора отишли,
там си дете отгледали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014