* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Нийде се никой не нае
Ненчо да си улови,
на турци да го предаде,
на турци и на черкези.
Наела ми се е, наела
Ненчова сестра - Тодорка.
Поела е пелени без дете,
че в гората отиде,
на високата могила,
на хайдушка поляна,
че се ясно провикна:
- Байне ле, бате Ненчо льо,
де да си, байне, да дойдеш,
де да си и къде да си.
Станало, байне, станало,
станало дор три месеца,
откакто ми се е дете найдило.
Не можах кум да намеря,
детето ми да кръсти.
Отде я Ненчо позачу,
и при Тодора отиде,
и на Тодора думаше:
- Сестро льо, мари, Тодоро,
хайде да го на кон кръстиме.
Тодора Ненчо думаше:
- Де се е чуло и видяло
дете на кон да се кръсти?
Ми, хайде да идем, байне,
да идем, в черквата,
детето да си, бе, кръстим.
И я Ненчо послуша,
че си във село отиде.
Помери Ненчо, помери,
с конче у черква да влезе.
Тодорка Ненчо думаше:
- Де се е чудо видяло,
с конче у черква да влезеш?
Слез, байне ле, от кончето,
че влез, байне ле, в черквата,
свещица да запалиш,
че се на Бога помоли,
грехове да ти изплати.
Аз ще да ида, да ида
в наше село, голямо,
попове да си извикам,
попове и граматици,
детето да си кръстим.
Тя не извикала попове,
най извикала селяни,
селяни, селски кметове,
и турци и чорбаджии.
Че си черква оградили
и си Ненчо хванали,
назад му ръце вързали,
при султана го завели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014