|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Седнал Манол, Маноле,
да яде Манол, да пие
с негова вярна дружина,
с негова стара майчица.
Майка му диван седеше,
стъклена чаша държеше,
руйно им вино налива.
Манол го вдига, изпива
и се под мустак подсмива.
Маноловата майчица,
тя на Манола думаше:
- Що ми се, синко, присмиваш,
на мойта стара старина
и на мойте дрехи сиромашки?
Манол мами си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
аз не се, мале, присмивам
на твойта стара старина,
и на твойте дрехи сиромашки -
я най ме, мамо, досмеша
на нашта, мамо, войвода.
То да е барем войвода -
ами е едно момиче,
момиче, мамо, сираче.
Девет години ни води
без да го мамо, познаем,
сега са само изказа!
Телериг, Добричко; трапезна и на седенки (Дамянов-ЮС 1974, №
30 - Момиче войвода"); трансформирана; контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|