* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Тръгнал ми Ненчо хайдутин,
ся таман девет години.
Заварди Ненчо, заварди
от Бяло море до Черно,
на царя хазна не пуща.
Царя е хабер проходил:
- Който си Ненчо улови,
с алтъни ще го обнижа!
Сестра му, бяла Марийка,
тя на сеймени думаше:
- Аз ще ви Ненча уловя,
уловя, да го погубя.
Турила дете в цедилка,
че го на рамо метнала,
вземала гора зелена,
та че се викна, провикна:
- Ненчо ле, брайно Ненчо ле,
де да си, да се обадиш,
право при мене да дойдеш -
девет съм годин женена,
девет съм рожби стигнала,
девет съм гроба гробила,
мен ми са хора казали -
детето да ми миросаш,
тогива ще са затраят.
Ненчо при нея излезе,
та го Марийка поведе,
поведе, та го заведе,
и го в черкови остави,
мъжко си дете остави,
че си навънка излезе
и си черкови затвори.
Мъжко й дете продума:
- Уйчо ле, уйчо Ненчо ле,
мойта те майка излъга,
тя ще те, вуйчо, издаде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014