* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Димитър, наред войвода,
Димитър, баш хайдутино,
филкова гора седеше,
закрил е всички пътища,
не може никой да мине -
керван да мине, среща го,
сватба да мине, връща я.
Че се й до царю дочуло,
до царю и до везирю.
Царя й хабер проводил
по села и по градища:
"Който се, холам, наемне
Димитър наред войводо,
Димитър баш хайдутино
във село да го заведе,
ще му харижа Цариград,
половината от села,
от села и от градища.
Никой се, холам, не нае,
от гора да го изведе,
във село да го заведе;
наела ми се й, наела,
Димитровата кумичка.
Отвзела й жълта бъклица,
с руйно я вино наляла,
накрай гората застана,
та си се ясно провикна:
- Куме ле, куме Димитре,
де да си, куме, да дойдеш,
детето да ми кръщаваш.
Че се Димитър провикна
от пустата гора зелена:
- Кумичке Мануиличке,
да не ми бъдеш измама,
измама да ме измамиш.
Че са от гора излезли,
че са в черкова отишли,
като в черкова отишли,
черкови се заключили.
Димитър напет войводо,
като си пари люпеше,
попове са онемели,
даскали са ослепели,
черкови се отключили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014