* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Завардил Ненчо гората,
гората и планината -
птичка да мине, убива я,
човек да мине, хваща го.
Отде го й зачул пашата,
пашата хабер изпрати:
- Който ми Ненчо улови,
ще му харижа, харижа -
царството половината,
парите със сандъците!
Никой се, холам, не нае,
Ненчо войвода да хване,
най се наела майка му.
Запреде бяла къделя
и във гората отиде,
и се изясно провикна:
- Ненчо ле, сине Ненчо ле,
дето си - тука да дойдеш!
Ненчо си, младо юначе,
напълни торба със злато
и при майка си отиде,
турците Ненчо хванали.
Ненчо ми, млада войвода,
кат се наляво завъртя,
дур се надясно обърне -
само майка му е останала.
Силен ми огън запали,
разтопи сребро и злато
на майка си в устата налива:
- Наяж се, майко, на злато,
на злато, майко, на сребро!
Пак хвана Ненчо балкана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014