* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Градом си теллар викаше,
из градом, из Дренополка:
- Де къде хазна да мине,
Димитър ще я обере;
който Димитър улови,
халал да му е София,
София и Румъния!
Та се е никой не наел,
наела ми се, наела
Димитровата кумица.
Понделник рано станала,
бели колаци омеси,
омеси, та ги опече
и ми ги свърза във месал.
Отиде в гора зелена,
та ми се виком развика:
- Кръстник Димитре, Димитре,
де да си, тува да дойдеш,
венчаваш, ще ни кръщаваш,
имам си мъжко детенце -
да дойдеш, да го кръстиме!
Веднъж Петканка извика,
дваж се Петканка извика
и Димитър се обажда,
та си извиква Петканка.
Та са пояли, попили,
голям мохабет сторили.
Димитър легна, та заспа,
Петканка, млада кумица,
тя му главата отряза.
Главата му се търкаля,
езика му прихортува:
- Петканке, млада кумице,
как ме си хитро измами,
та ми главата отряза?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014