* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Събират се, набират се,
в село, в дюкянчето
и ми се дума сдумуват:
- Кой може Мануш войвода,
Мануша да ми улови?
Който Мануш войвода улови,
награда ще му дадеме,
награда - хиляда петстотини.
Никой се, холан, не нае.
Наела се е, наела
неговата кумица.
Дете от пелени повила
и го под душичка покрила,
бяла е пита сторила,
и в бъклица е вино наляла.
Хванала Троянските балкани,
низ тясна пътека вървяла,
ага на върха изляла,
Мануш войвода с неговата чета,
печено агне ядеше
и руйно вино пиеше.
Та ми се виком, извика:
- Куме ле, Мануш войвода,
де да си, куме, да дойдеш.
Мъжко съм дете сдобила,
на тебе да го кръстим,
като тебе юнак да стане,
низ Балкана да ходи
и като тебе чета да води.
Мануш при кумица отиде,
тя му отдалеч знак даде,
от близо ръка целуна,
и бяла му пита подала:
- Да идем, куме, в село,
скрийно дете да кръстим,
скрийно низ пътя да вървим.
Вървели, що са вървели,
ага от гора излезли
и са в поле стъпнали.
Мануш кумичка продума:
- Куме, куме, кумичке,
никой ме не е излъгал,
Мануш войвода да измами,
та ти ли да ме измамиш?
Очи ли да ти извадя,
или главата отрежя?
- Немой ми глава отрязва,
ами ми очи извади!
Тогаз Мануш й едно око извади
и едно ухо отряза,
та с едно око да гледа
и с едно ухо да слуша.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014