* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Никола дума на Милан:
- Милане, братко по-малък,
става ми девет години,
откато, братко, излязахме
по Сливенските баири,
из Котленските балкани,
комити, върли хайдути.
Добра печалба стигнахме,
по чанта дребни рубета,
по кемер жълти жълтици.
Имаме сестра Еленка,
в Котел е града женена,
мъжко е дете добила
и го на мене кръстила,
на мойто име юнашко,
хубаво име - Николчо.
Като й детето добила,
мене е хабер пратила,
менека сърце додража,
жа ида, братко, във Котел,
сестра Еленка да обида
и детето й да видя,
кръст божи да му харижа -
чантата с дребни рубета,
люлчица да му подниже -
га се Николчо разреве,
като му люлка залюля,
рубета да му задрънчат,
Николчо да се заиграва.
Милан Никола продума:
- Тук седи, братко, не ходи,
имаме свако калеко -
Белчина бюлюкбашия,
на сеймените старшия,
жа те Белчина усети,
усети, жа те улови,
на бесилото жа идеш!
Никола Милан не слуша,
той на Милана думаше:
- Тва ли те й кахър хванало!
Имаме свирка хайдучка,
хайдучка свирка, комитска,
ти на свирката разбираш,
подай ми, братко, свирката,
свирката с мене да нося.
Близо, край Котел да стоиш,
да стоиш, хубав да слушаш -
ако би в ръце да флея,
със свирка свирня ще изсвиря,
бърдже при мене да дойдеш,
да дойдеш, да ми помогнеш.
Милан му свирка подаде,
взема Никола свирката,
тръгна, във Котел отиде,
па караула издеби.
Кога Никола отиде
на Еленкини дворове,
тихичко с ръка почука.
Еленка, булка котленка,
сладко си съня заспала;
не може да, го усети,
да стане, да му отвори.
Той се назади измести
и се юнашки разигра,
през дувари се прехвърли,
на къщна врата отиде,
полека с ръка почука,
тихичко с уста продума:
- Сестро льо, мари, Еленке,
стани ми врата отвори!
Еленка от сън станала
и му вратата отвори,
пусна се и го здрависа,
дясна му ръка целуна,
грозна му дума продума:
- Бате ле, бате Никола,
що търсиш тука тва време,
не знаш ли, братко, не знаш ли,
нашия свяко калеко -
Белчина бюлюкбашия,
ако те, братко, усети,
на бесалото жа идеш!
Никола дума Еленки:
- Не бой се, сестро Еленке.
Като си дете добила
и го на мене кръстила,
на мойто име юнашко,
хубаво име Николчо,
мене на сърце додража,
ем дойдох тебе да видя,
Николчо да си обида,
кръст божи да му харижа,
чантата с дребни рубета,
люлката да му поднижеш -
га се Николчо разреве,
като му люлка залюляш,
рубета да му задрънчът,
Николчо да се заиграва.
Още Никола тва дума,
кучето грозно излало,
Белчина бюлюкбашия,
той по кучета познава
къде на хора разлават,
изсвири свирка джандарска,
ето й сеймени дойдоха,
около къща върдзаха.
Белчина бюлюкбашия
курдиса пушка с два брата,
изтегли сабля с две лица,
право във къщи отива.
Никола, стара комита,
потегли пушка да гръмне -
детето жа си събуди,
потегли сабля да извади -
детето жа си уплаши,
юнашки ръце предаде,
назад му ръце върдзаха,
към бесило го насбраха.
Никола дума на Белчин:
- Белчине, бюлюкбашио,
бре, свако, ти мой калеко,
аз нямам нийде никого
за мене да си заплаче,
аз имам свирка хайдучка,
хайдучка свирка, комитска -
малко ми ръка отпусни,
със свирка свирня да исвиря,
на живот да се оплача.
Белчин му ръка отпусна,
Никола свирка изсвири,
свирката свирня свиреше
и жални думи думаше:
"Де да си, братко Милане,
бърдже при мене да дойдеш,
да дойдеш, да ми помогнеш.
Имаш ли хабер, нямаш ли -
близо бесило наближи!
Милан край Котел слушаше,
като свирката зачува,
изтегли сабля от ножница
и се през Котел разигра,
през дувари се прехвърля,
право на гласа отиде
и отдалеч се провикна:
- Белчине, бюлюкбашио,
назад сеймени изтегли,
че става толкоз години
тази комита да тръся,
главата му да отвзема,
юфкето да си изкарам!
Белчина бюлюкбашия
назад сеймени изтегля.
Той му главата не отсече,
а най въжето отряза
и му саблята подаде.
Никола дума издума:
- Тук няма сестра да плашим,
тук няма дете да будим.
Че си сеймени нагази,
де кого стигне, удари
и ги на място остави,
който засвари, избяга.
Па се Белчина хванали,
в Балкана го изкараха,
до два огъня наклали,
жив го на огън печаха
и на Белчина думаха:
- Бре, свако, ти наш калеко,
да знаеш, свако, да повниш,
как се комити издават!
От тогаз дори досега
Никола турци изплашил,
във Котел турчин не ходи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014