* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Личба личи по гора зелена.
Кой ми личи по гора зелена?
Това личил млад Стоян войвода,
с неговите петдесе дружина.
Друга личи по Едрене града,
та си личи Едренскио паша!
Кой че може юнак да се найме
да си хване млад Стоян войвода
с неговите петдесе дружина,
он че вземе до три хазни пари;
не че вземе, какви да би пари,
на му дават се жълти жълтици.
Нема никой юнак да се найме,
наела се сестра му Тодора.
Па отиде у Едрене града,
па на паша тогай казуваше:
- Ей, фала ти, Едренскийо паша,
я че хванем млад Стоян войвода
с неговите петдесе дружина!
Туку кажи, бакшиш що че дадеш?
Отговара Едренскийо паша:
- Фала тебе, бре, моме Тодоро,
който може Стоян да си хване,
да си хване млад Стоян войвода,
с неговите петдесе дружина,
я обричам до три хазни пари;
не обричам, какви да би пари,
на обричам все жълти жълтици.
Ако можеш тизе да го хванеш,
тизе земи до три хазни пари,
и още че тебе да подарим,
че те дарим един златен гердан!
Тогай стана сестра му Тодора,
та си ойде на свои дворове,
та па везе дете на три годин,
па отиде у гора зелена.
Проминала низ хайдучки дервен,
та па си е викнала Тодора,
провикна се низ хайдучки дервен:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
све стая двадесе години,
ка е брат ми премлада войвода,
щото води петдесе дружина,
казуват го у тая планина.
Па я стая дванайсе годин,
какво сам се млада оженила,
девет годин ка бездетка ходих,
па си родих свойе мъжко дете.
Еве стая три години време,
ка не давам дете да си кръстим,
дур не ходим по хайдучки места,
че защо е от хайдучка роди!
Ка я дочу Стоян низ гората,
що я дочу и по глас я позна,
че защо е сестра му Тодора,
на дружина потийо отговара:
- Хе, дружина, петдесе дружина,
я слезнете доле на дервене,
че това е сестра ми Тодора!
Я идете, код мене да дойде,
нека дойде я да я попитам,
защо оди по хайдучки места?
И дружина Стоян послушаха,
та са слели доле у дервене,
та сретнаа сестра му Тодора,
кот Стоян я нея заведоха.
Питува я млад Стоян войвода:
- Фала, сестро, фала, бре, Тодоро,
защо ходиш по хайдучки места?
А сестра му тогай казуваше:
- Фала, брайно, фала, бре, Стояне,
еве стая двадесе години,
че отка си тизека войвода,
що си водиш петдесе дружина.
А я стая дванайсе годин,
какво сам се млада оженила,
девет годин ка бездетка ходих,
сега родих свойе мъжко дете.
Еве стая три години време,
ка не давам дете да си кръстим,
дур не ходям по хайдучки места,
че защо е от хайдучка рода.
Кого сретнем, той че да го кръсти!
Тебе сретнах, ти че да го кръстиш!
И Стоян се лепо зарадува,
та заузви тия бели ръци,
та си везе нойно мъжко дете.
Отговара сестра му Тодора:
- Фала, брайно, фала, бре, Стояне,
я си окни петдесе дружина,
всичките че със тебе да ида,
да слезнеме у поле широко!
Тамо има бели манастире,
па са манастире запустели,
там че идеме, дете да си кръстим!
Че съберем до девет попове,
голем че ви зиавет напраим,
че ви поим и че ви гощавам!
И Стоян си Тодора послуша,
та си окна петдесе дружина,
на дружина тогай казуваше:
- Хей дружина, петдесе дружина,
че слезнеме доле у полето,
тамо има бели манастире,
нал са манастире запустели,
тамо ч' идеме, дете да си кръстим!
И сестра ми много че ни почте,
че ни гости и па че ни пои.
А дружина на Стоян думаше:
- Фала, тебе, премлада войводо,
да не бъде превърла измама?
А Стоян си на дружина дума:
- Не бойте се, петдесе дружина,
че ли мене сестра ми да лъже?
Дружина са Стоян послушали,
та са слели из гора зелена,
отишли са на бели манастир,
манастире били запустели.
Улели са у бели манастир,
Тодора им тогай казуваше:
- Фала, брайно, фала, бре, Стояне,
и вийека, петдесе дружина,
че седите у бели манастир.
Я че д'ойдем по поле широко,
да поканим до девет попове,
да донесем пийене и ручание,
да ми кръста дете на три годин!
И Стоян си Тодора послуша,
останаха у бели манастир,
оставила дете на три годин.
Бог да бие сестри му Тодора,
като всички беа налезнали,
та търгнала, врати затворила,
със олово катинар заляла,
и веднъг през поле пошли.
Не си иде на нойните двори,
нал отиде у Едрене града,
та си ойде код Едренски паши,
па на паша тогай казуваше:
- Хей ти, пашо, хей ти, Едренскио,
азе хванах млад Стоян войвода,
с неговите петдесе дружина,
хайде д' идеме да ги изловиме!
Нало сакам парите веднага,
що обрече, сега си ги сакам!
Тогай стана паша Едренскио,
прати войска до пет иляд души,
да си фана млад Стоян войвода,
с неговите петдесе дружина,
и ю даде до три хазни пари,
и ю даде един златен гердан.
Тогай стана сестра му Тодора,
та поведе тая силна войска.
Наминала на нойните двори,
оставила до три хазни пари.
Поведе ги през поле широко,
та че да ида на бели манастир.
Ка надзърна млад Стоян войвода,
та погледна през поле широко,
та съгледа сестра си Тодора,
че не води до девет попове,
нало води до пет иляд войска,
веднага се Стоян уплашило.
Като ойде порти да отвори,
а портите били заклопени,
а катинар със олово залян,
да не може порти да отвора.
Бог помогна, дете продумало:
- Фала, уйке, фала, бре, Стояне,
я сам, уйке, кръстен и прекръстен,
и това е превърла измама.
Ние сега с тебе изгинахме!
Тогай стана млад Стоян войвода,
чисто се е на Бога помолил:
- Помогни ми, Боже милостиви,
помогни ми врати да отворим,
с олово че манастир да покрием,
портите че злато да поляем,
наокол чем дувар да заградим,
се че дувар от мермер камене!
Що печалих двадесе години,
се, чем, Боже, тука да оставим!
Само дете калугер че турим,
я чем, Боже, стар игумен да съм,
а моите петдесе дружина,
по крайнина милостивия че бера!
Като се е чисто помолило,
тамън турци на порти стигнаа,
и си везе сабля димиския.
Излезнаха петдесе дружина,
обтекоа пет иляд войска,
се до един са ги погубили,
и хванаха сестра му Тодора.
Тогай везе млад Стоян войвода,
тай си везе тая остра сабля,
да посече сестра си Тодора.
Привикнало се дете на три годин,
и Стоян си детето пожали,
та не сте нея да погуби,
ка я тогай верно изпитува:
- Фала тебе, бре, сестро Тодоро,
я що сам ти тебе натежало,
та сакаш мене да погубиш?
Сестра му се, бре, милно молеше:
- Измамих се, брайно, бре, Стояне,
излъгах се за пусто имане!
Много са ме пари подарили,
дали са ми до три хазни пари,
и та не са, да би какви пари,
нало са все жълти жълтици,
дадоха ми и позлатен гердан.
Че се молим, брайно да ме простиш!
Парите чем тука да донесем,
да направиш бели манастире,
а гердано мене да остане!
И донесе до три хазни пари,
па й прости Стоян кабахато.
Та що беше, бре, Стоян войвода,
що е рекъл, все е така правил -
със олово манастир покрили,
вратите са със злато поляли,
наокол са дувар заградили,
се е дувар от мермер камене;
само дете калугер туриа,
а Стоян си сам игумен станал,
неговите петдесе дружина,
по крайнина милостивия брали,
много богат манастир станал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014