|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Събрали ми се събрали
всичките башибозуци
със техните бейове.
Дваж си мислят, размислят,
как да си хванат Белила,
Белила, страшен хайдутин.
Никой се, холан, не нае,
най се наела неговата кумица,
неговата кумица Димитрица.
Наляла е крондил с ракия,
напълнила е пълна бъклица,
че си в гората отиде,
че се виком провикнала:
- Къде си, куме, да дойдеш,
ще стане девет години,
както си рожба нямаме,
сега се с рожби добихме.
Да дойдеш, куме, да кръстиш,
на тебе ще е кръстено.
Де беше Белил, та слуша
и на кумица думаше:
- Кумице ле, Димитрице,
ако е, кумице, истина,
детето ще ти кръстя,
с коприна ще го облека,
със злато ще го позлатя.
Ако е, кумице, измама -
главата ще ти отрежа,
на кол ще я набуча,
да гледа малко и голямо,
как се Белила мами,
Белила, страшен войвода.
Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|