* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Царю е хабер проводил:
- Бре, кой ще може да улови
тоз Мирчо, тоз хайдутин,
ще му харижа и харижа,
на царството половината!
Никой се, холан, не нае,
да си Мирчо улови.
Наело ми се, наело,
Милица, клета вдовица,
тя да си Мирчо улови.
Наляла жълта бъклица,
взела е китка босилек,
че във гората отишла,
в гората, на планината
на хайдушкото сборило,
че се юнашки провикна:
- Мирчо ле, ти хайдутино,
дето си и където си,
право при мене да дойдеш!
Яви се Мирчо, дойде,
той при Милица отиде
и на Милица думаше:
- Милице, клета вдовице,
що щеш тука, Милице?
- Мирчо ле, ти хайдутино,
имам си молба към тебе,
имам си една снахица,
стана ми девет години,
девет си деца стигнала,
и деветте са умрели,
десето е стигнала,
че са ми рекли хората,
от гора кръстник да хвана
да й детето увери,
да й се децата задържат!
Мирчо Милица думаше:
- Милице, клета вдовице,
да не е нещо измама,
да ме, Милице, уловят?!
Милица Мирчом думаше:
- Не бой се, не бой, Мирчо льо,
ний във черкова ще идем,
ти във черкова ще останеш,
а аз детето ще си донеса.
И Мирчо тръгна с Милица,
и в черковата отидоха.
Милица Мирчом думаше:
- Седи, Мирчо, тукачка,
аз ще си детето донеса!
Милица навън излезе
да си детето донесе,
хлопна Милица, затвори,
тракна Милица, заключи,
и се изясно провикна.
- Тичайте, хора селяни,
ази си Мирча улових,
затворих и го заключих!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014