|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Седнал беше делибаша Марко,
седнал беше ручук да си руча
с неговата стара майка.
Като руча, под мустак се смее.
Отговаря стара му майка:
- Ой те тебе, делибаша Марко,
като ручаш, под мустак се смееш -
дал се смееш на моята вечеря,
ил се смееш на моята старост?
Отговаря делибаша Марко:
- Не се смея на твоята старост,
не се смея на твоята вечеря.
Твоята старост е Божа повеля.
Най се смея, на акъла ми дойде -
нали имах една сестра Мона.
Тя седеше вън на калдъръма,
обличаше дрехи атлазени.
От де мина Йордан войвода,
че я метна на конче зад него си,
че я отведе в гора зелена.
Писмо е пратила, момче е родила,
тебе кани момче да й бавиш,
а мене кани дете да й кръстя!
Синапово, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|