* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Паша се виком провикна:
- Кой ми се наем наема
Лалуш войвода да хване?
Никой се наем не нае
Лалуш войвода да хване,
най се е наем наела
Лалушевата кумичка,
кумичка, Янка вдовичка.
Черни си дрехи облече,
зави си дете в пелени
и си в гората отиде,
на пътя на кръстопътя,
отдето Лалуш ще мине.
Кога си Лалуш минаваше,
той си циганка гледаше
и на циганка думаше:
- Циганко, черна, омразна,
откъде си, циганко, дошла,
та си на пътя седнала,
на пътя, на кръстопътя?
- Я не съм чера циганка,
най съм твойта кумичка.
Хай, да ми детето кръстиш
на твоето име Лалушо,
и той хайдутин да стане.
Кога си пелени развиват,
тогаз се Лалуш досети,
че го е Янка издала.
Той си на Янка думаше:
- Янке ле, моя кумичке,
ще ти ръцете отрежа,
ръцете от раменете,
да знаеш, Янке, да помниш,
кога си Лалуш лъгала,
Лалуша, страшна войвода!
Докато се Лалуш издума,
и са го турци хванали.
Ръце му назад вързали
и му главата отрязали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014