* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Завардил Ненчо пътища,
пътищ, кални друмища.
Не смее птичка да хвръкне,
камо ли турчин да мине.
Отде го зачу пашата,
та че се викна, провикна:
- Кой ще ми Ненча залови,
голям дар ще да получи!
Никой се наем не наел,
най се наем наела
негова сестра Тодорка.
Тя е в гората отишла,
та че се викна, провикна:
- Братко бе, Ненчо, братко бе,
да дойдеш, братко, да дойдеш,
мъжка съм рожба добила,
да дойдеш, братко, да кръстиш,
на твойто име, бре, Ненчо,
и то да й кат' теб хайдутин!
Ненчо Тодорка зачува,
и на Тодорка думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
да не е нещо измама,
измама, още излъга,
ако ме, сестро, излъжеш,
главата ще ти отрежа!
Ненчо Тодорка послушал.
Като във черква той влязъл,
гавази черква обиколиха.
Тогази Ненчо подразбрал,
че го е сестра му измамила.
Като навънка излезнал,
остра си сабя извади,
кат' се наляво обърнал,
а пък надясно той повил,
всички гавази той погубил,
сал е остала, остала
негова сестра Тодорка.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
нали ти, сестро, аз казах,
ако ме нещо измамиш,
измамиш, още излъжеш,
главата ще ти отрежа!
И Ненчо остра си сабя извади
и Тодорка глава отряза,
па се в гората пак върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014