* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Този Добри, баш хайдутина,
девет чатраце запази.
Нивя неорани останали,
лозя необрани останали,
който където отидеше,
жив се назад не връщаше.
Хора се чудят и маят,
как да си Добри уловят,
уловят, да го убият.
Че са се селяни събрали,
сред село, тук на мегдан,
да си селяни приказват,
как да си Добри убият.
Тази Минка, бедна вдовица,
тя при селяни отива
и на селяни думаше:
- Аз ще си Добри уловя,
в село ще го доведа,
както овчар стадото подмамва
и го в село докарва,
така и аз в село ще доведа,
в село, в църквата,
там ще си Добри изгорим!
Преди да си църквата изгорим,
до царя писмо пишете,
пишете и се оплачете.
Когато си църква изгорим,
дали ще ни царя помогне,
да си църква издигнем?
Нали се селяни съгласили,
до царя писмо писали.
Царят си писмо получил,
получил го и отвърнал.
В писмото царят написа:
"Вие да си Добри изгорите,
аз ще ви помогна,
църквата да си издигнете
и с всичко да я наредите!"
Че стана Минка, че стана,
че се хубаво премени.
Взела черно чуканче
в пъстро го ателъче повила,
с пъстър пешкир покрила,
право в гората отива.
Като сред гора отиде,
от гора листа откъсна.
С листа, като засвирила,
на гора листа изпадаха.
Добри дружина думаше:
- Я идете вие, да видите,
какъв беше този юнак,
от нас по-юнак излезе.
Дружина при Минка отива,
а пък Минка им думаше:
- Добри при мен да дойде,
с него да се разправям.
Добри при Минка отива
и си на Минка думаше:
- Каква е тази работа,
от тук птиче не хвръква,
пък жена в гора да дойде?
Минка на Добри думаше:
- Добри ле, баш хайдутино,
селяни ме с теб прекарват,
мъжка ми се рожба намери,
не искат детето ми да кръстят.
А Добри дума на Минка:
- Я иди, Минке, и кажи,
детето ти, Минке, да кръстят.
Пък Минка дума на Добри:
- Селяни не се уверяват,
докато ти в село не слезеш.
Сред нощ в село ще слезем
и пак ще се назад върнете.
Тогава се Добри съгласи
и си дружина събира.
Добри на дружина думаше:
- Сега се по двама разделете,
тази вечер в село ще отидем
и пак ще се назад върнем.
Дружина напред вървеше,
пък Минка и Добри след тях.
Минка и Добри, като вървят,
Минка се смееше.
Добри на Минка думаше:
- Защо се, Минке, ти смееш?
- Добри ле, баш хайдутино,
колко си двама приличаме,
защо не се двама вземеме?
Вървели малко, не много,
Добри на Минка пак дума:
- Дай да ти видя детето,
барем на мен прилича ли?
- Добри ле, баш хайдутино,
докато си дете не кръстя,
не бива мъж да го вижда.
И с това се Добри съгласил.
Право в село отишли.
Като в село влезли,
Добри на дружина думаше:
- По-полека вървете,
кучета да не ви залаят,
селяни да не ви зачуят.
Когато до църква отиват,
Минка си църква отключва,
дружина вътре влиза.
Минка и Добри двамата,
и те най-сетна влезли.
Дете на маса сложила,
и се назад върнала,
силно вратата дръпнала,
дръпнала и заключила.
И се ясно провикнала:
- Събирайте се селяни,
носете плява в кошове,
и си църквата запалете
с Добри, баш хайдутина.
Носили и запалили.
Добри от вътре викаше:
- Минке ле, бедна вдовица,
за мен, ако не ти домиля,
за детето барем не ти ли домиля?
- Добри ле, баш хайдутино,
я отвий, Добри, да видиш,
дете ли е или чукан е?
Когато го Добри провери,
тогава се Добри помоли:
- Минке ле, бедна вдовица,
двете ми очи извадете,
двете ми ръце отсечете,
пък ме жив оставете.
Да отида, Минке, да кажа
твоето юнашко дело.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014