* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телаля вика из града,
из града, из Цариграда,
вика телаля и дума:
- Чувайте, мало и голямо,
кой ще се еме, наеме
Лалуш да си улови,
Лалуш, страшна войвода,
улови, да го изведе,
на Рила, на манастиря,
султана ще му хариже
на три години беглика!
Никой се, ни един не нае,
наела ми се й, наела
Ганка, неговта кумица.
Тя се лехуса престори,
опекла пита житена,
сварила цяла кокошка,
вземала пълна бъклица,
в пъстра ги бохча свързала,
обула нови калцуни,
пришила чесън на глава -
тръгнала Лалуш да дири.
Дирила и намерила
във тая гора зелена,
под тая сянка дебела,
до тая вода студена
с неговта вярна дружина.
Като го й Ганка видяла,
от далеч селям подала,
от близо ръка целуна,
ръката и коляното,
и си на Лалуш думаше:
- Куме ле, куме Лалуше,
мъжка съм рожба сдобила,
да дойдеш, да я кръстиме.
На твойто име Лалушчо,
хубаво име, хайдушко!
Лалуш на Ганка продума:
- Я лъжи, Ганке, кого щеш,
Лалуша не мойш излъга!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014