* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка,
няма кой да го научи
да оре Ненчо, да копай.
Че стана Ненчо, отиде
на Стара Рила планина,
на хайдушката равнина.
Запрати цяла планина,
не дава птичка да хвръкне,
белким пък човек да мине.
Царя се изясно провикна:
- Нема ли юнак над юнак,
нема ли глава над глава,
Ненчо войвода да хване,
при мене да го доведе?!
Голям ще бакшиш да му дам -
девет катъра с имане,
десето дребно маргаре.
Отде го е зачула сестра му,
сестра му гюзел Тодорка,
тя си при царя отиде,
отделеч му селям даваше,
отблизо му глава кланяше
и на царя дума, продума:
- Аз съм юнак над юнаците,
ази ще Ненча да хвана,
при тебе ще го доведа!
Че си в гората отиде
и си се ясно провикна:
- Братко ле Ненчо, братко ле,
де ли си, накъде ли си,
девет съм рожби добила,
едно не ми се задържа,
намислих, братко, намислих -
кръстника да си сменя!
Кат зачу Ненчо Тодорка,
планината напусна
и си се в черква отправи.
Дете от пангар продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Ненчо ле,
мама ще те, вуйчо, издаде,
по-скоро бягай в гората!
Ненчо жълтици извади
и по икони лепеше,
врата си тихом отвори
и в планината замина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014