* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче
на година и половина,
без майка Ненчо, без баща,
че расти Ненчо, порасти,
стана на двайсе години.
Нема кой да го научи
да оре Ненчо, да копай
бащини ниви и лозя,
че най си Ненчо измисли -
хайдутин Ненчо да стане.
Продаде черни биволи,
купи си дрехи юнашки
и остра сабя френгия,
и тежка пушка бойлия.
Че отиде в Стара планина,
забрани Ненчо пътища,
не дава птичка да хвръкне,
дилким пък човек да мине.
Кат зачу паша туй чудо,
той се изясно провикна:
- Нема ли юнак над юнак,
нема ли глава над глава,
Ненчо войвода да хване?!
Награда ще го наградя -
девет катъра с имане!
Никой не ми се наема
Ненчо войвода да хване,
най се наела сестра му,
сестра му, бяла Тодорка.
Тя при пашата отиде
и на пашата думаше:
- Пашо ле, глава голяма,
ази съм глава над тлава,
ази съм юнак над юнак,
Ненчо войвода да хвана.
Ще ли ме, пашо, наградиш
със туй ми тежко имане
и със тоз дребен маргарит?
Стана Тодорка, отиде
из пуста Стара планина,
че се изясно провикна:
- Братко ле, Ненчо най-малък,
че де си и накъде си,
при мене, братко, да дойдеш!
Ах, че я Ненчо зачува
и при Тодорка отиде.
Тодорка Ненчо думаше:
- Братко ле Ненчо, братко ле,
молба ще ти се помоля,
да дойдеш, братче, със мене,
нов кръстник да те направя.
Девет съм деца родила,
и деветтях ми умряха,
а сега имам десето,
детето да ми кръстиш
на твойто име юнашко!
Ех, че се Ненчо прилъга
и със Тодорка тръгнаха,
и във черкова отиват,
дете на пангар сложиха.
Тодорка Ненчо думаше:
- Я постой, братко, почакай,
аз ще за попа да ида!
Че си навънка излезе
и си вратата заключи,
и при пашата отива.
Нал се от Бога смилило,
дете от пангар продума:
- Вуйчо ле Ненчо, Ненчо ле,
майка при паша отиде,
тебе ще, вуйчо, обади!
Кат зачу Ненчо тез думи,
той из църкова ходеше,
в куюм джобове бъркаше,
жълти жълтици пръскаше
и се на Бога молеше
вратата да си отвори.
Че се от Бога смилило
и се вратата отвори,
Ненчо на пътя излезе.
Отдолу иде потеря,
най-напред върви Тодорка.
Извади Ненчо, извади,
извади сабя френгия,
кат се наляво завъртя,
дорде надясно да сключи,
само Тодорка остана.
Ненчо Тодорка продума:
- Тодорке, сестро Тодорке,
кажи ми какво да правя -
дали ти глава отрежа,
ил да те жива оставя?
Едно й око извади
и на Тодорка думаше:
- Едно ти око оставям,
детето да си отхраниш,
дето й на вуйчо кръстено,
да ходиш и да разправяш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014