* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Ненчо войвода
във тая гора зелена.
Заварди гора зелена
и тия преки пътеки,
не може пиле да хвръкне,
негли човек да мине.
Чуло се дор до пашата,
пашата хабер изпраща:
"Кой ще се еме, наеме
Ненчо войвода да хване,
при мене да го доведе
- голям ще бакшиш получи!"
Никой си оброк не даде,
Ненчо войвода да хване.
Ненчова сестра Тодора,
тя си при паша отиде
и си на паша продума:
- Пашо ле, пашо ефенди,
аз ще се ема, наема
Ненчо войвода да хвана,
при тебе да го доведа.
Стана Тодора, отиде
във тая гора зелена
и се Тодорка провикна:
- Брайно ле, Ненчо войвода,
дека си, брайно, да дойдеш,
нещо ще да те попитам?
Ненчо дружина продума:
- Ей ви ваз, вярна дружина,
тук не смей никой да дойде,
мен ми се нещо глас зачу,
аз ще да ида, да видя.
Дружина Ненчо продума:
- Ой те теб, Ненчо войвода,
не бива, Ненчо, да ходиш!
Ненчо дружина не слуша,
па стана Ненчо, отиде
и на сестра си думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
тук не смей никой да дойде,
за какво, сестро, ти дойде?
Дали си гола и боса,
или си гладна и жадна -
да ти дам пари колко щеш?
Тодора Ненчо продума:
- Брайно ле, Ненчо войвода,
нито съм гола и боса,
нито съм гладна и жадна,
най имам мъжко детенце,
да дойдеш, да го покръстиш,
на твойто име юнашко.
Ненчо Тодора продума:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
да не е, сестро, измама,
та да ме, сестро, измамиш,
на паша да ме предадеш?
Тодора Ненчо продума:
- Ако е, брайно, измама,
главата ще ми отрежеш,
очите ще ми извъртиш -
на сабя ще ги забучиш!
И са двамата тръгнали.
Вървели, що са вървели,
кога във село отишли,
Тодорка Ненчо продума:
- Брайно ле, Ненчо войвода,
хайде във църква да идем,
детенце да ми покръстиш!
И го във църква заведе.
Като във църква отишли,
тя ги с детенце остави
и си навънка излезе,
и си църквата заключи.
Право при паша отиде
и си пашата извика.
Доде във църква да стигнат,
детенце дума, продума:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
аз съм си, вуйчо, покръстен
на твойто име юнашко -
това е, вуйчо, измама!...
Ненчо се навън обърна
и се три пъти поклони,
и си сабля целуна,
и се на сабля помоли:
- Ой те теб, сабльо френгийо,
толкова си ме спасявала,
и сега ще ме отървеш
от тоя паша ефенди.
Нали бе Божа работа -
църква си врати отвори.
Ненчо навънка излезе,
завъртя сабля френгия
наляво, още на дясно,
и ми се Ненчо отърва
от тоя паша ефенди.
Остана само сестра му,
сестра му, левент Тодора.
Ненчо Тодора думаше:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
кажи ми, сестро, кажи ми,
със тебе какво да сторя?
Глава ли да ти отрежа,
очи ли да ти извъртя?
Тодора нищо не каза.
Ненчо й глава отряза
и й очите извъртя...
И се назади повърна,
детенце бакшиш подари -
една ми шепа жълтици,
и на детенце продума:
- Ти расти, вуйчо, порасти,
като вуйчо си да станеш,
като вуйчо, си хайдутин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014