* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Блазя ти, горо, преблазя,
никога празна не останваш,
ни зиме, горо, ни ляте -
зиме си пълна с овчаре,
а ляте - с върли хайдуте!
Царя е теллар позовал:
- Който Чавдара улови,
при мене да го докара
невързан и неокован,
жа му дадеме, дадеме
със шиник жълти алтъне,
със кило бели грошове!
Никой се не беше наел,
наела ми са, наела
Чавдаровата кумица,
девет години яловица.
Повила пляни без дете,
накряй гората отиде,
че се извика, повика:
- Куме ле, куме, кум Чавдар,
де да си, куме, да дойдеш,
детенце да ми христиниш,
христиниш, да го миросаш,
на твойто име, Чавдаре!
Отде я зачу кум Чавдар,
от хайдушкото сборище
и при кумичката отиде,
при кума, кума Янчица,
и на кумичка думаше:
- Кумичке, кума Янчице,
защо ме търсиш туй време?
Янчица дума кум Чавдар:
- Куме ле, куме Чавдаре,
мъжко съм дете добила,
на тебе да го христиниш,
на твойто име - Чавдарчо!
Тръгнали двама да вървят,
вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
стъпали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пият.
Чавдар кумичка продума:
- Дай да ти видя детето!
Кога си Чавдар погледна -
повити пляне без дете!
Чавдар кумичка думаше:
- Кумичке, кума Янчице,
защо ме лъжеш, кумичке,
със Чавдар лъжа не бива!
Правичко жа ми прикажеш -
права ли жа ми посветиш,
или ножа ми накървиш?
Янчица дума Чавдаре:
- Не ще ти права посвети,
не ще ти ножа накърви,
най ми очите извади
и ме на пътя остави,
на пътя, на кръстопътя,
кой отде мине да казвам,
който си Чавдар излъга,
нека без очи да остане!
Чавдар кумичке продума:
- Кумичке, кума Янчице,
ни ще ми права постоиш,
ни ще ми ножа накървиш,
ни жа ти очи извадя.
Жива жа те оставя,
ама да знаеш и помниш -
със Чавдар лъжа не бива!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014