* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал ми Богдан, Богдане,
да яде Богдан, да пие,
с негова вярна дружина,
с негови верни другари.
Няма кой диван да стои,
той ми накарал майка си,
майка му диван да стои.
Майка му диван стоеше,
с две ръце чашки държеше -
едната чашка сребърна,
другата чашка стъклена,
в едната - вино червено,
в другата - върла ракия.
Богдан си чашки поема,
поема да ги напива,
и се под мустак подсмива.
Мама Богдану думаше:
- Синко Богдане, Богдане,
като си чашки поемаш,
поемаш да ги напиваш,
що се под мустак присмиваш -
на мойте стари старини,
на мойте дълги години?
Я стани, синко, като мен,
отхрани синка като теб,
тогаз се, синко, присмивай
на мойте стари старини,
на мойте дълги години!
Богдан на мама продума:
- На теб се, майко, не смея!
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато кака пристана
на Кирияк, млада войвода,
потичах, мамо, потичах,
потичах, дано ги стигна.
Ако ги бях стигнал, майно ле,
кака щях да си уловя,
уловя, да я разсеча
по гори и по камъни.
Кирияк, млада войвода,
него пък жив щях хвана,
големи мъки да мъча.
Девет години как стана,
откак не си е кака идвала,
нито сме й пък ний ходили.
Мен ми се на ум науми
да ида, да ги повидя -
какъв им е халът, гечимат
и лесно ли се гечинят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014