* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Царя ми ферман написал,
па го по села разпратил,
по села и по градове:
- Кой може да се наемне
Ненчо войвода да найде,
щем му дам девет дюкяни,
девет дюкяни с имане,
десети с дребен маргарит?!
Никой се не е наело,
Ненчо войвода да дири;
само се е наела
Драгана - Ненчова сестра,
Ненчо войвода да найде.
Па е тръгнала Драгана
по села и по градове,
по тия вити планини,
Ненчо войвода да дири...
Малко е нещо ходила,
до два дни, още до три дни,
до три дни и три нощи,
тъкмо ми три години.
Драгана Ненчо намери
на връх на Пирин планина,
па си на Ненчо говори:
- Добър ти ден, бае ле Ненчо!
Ненчо си й отговори:
- Дал ти Бог добро, Драгано!
Какво ми дириш ти тука,
по тая Пирин планина?
Драгана на Ненчо продума:
- Бае ле Ненчо, бае ле,
нали ме питаш, да кажа,
право да кажа, да не лъжа -
със тебе шега не бива!
Тая е годин девета,
как съм се, бае, женила,
девет съм деца добила,
все ми са, бае, измрели!
Саде съм, бае, ходила,
саде съм, бае, обишла,
попове, бае, владици,
и тия верни врачове;
все ми са, бае, казали
кръстника да си променя,
та да ми деца затраят!
Чула съм, бае, от мама,
че имам братец войвода;
тая е годин трекята,
как съм си, бае, тръгнала
та тебе, бае, да диря,
та да те, бае, поканя,
ти детенце ми да кръстиш,
дано ми деца затраят!
Ненчо Драгани продума:
- Сестро Драгано, Драгано,
азе ще, сестро, да ида,
детенце да ти я кръстя,
само да не е измама -
че ти главата отрязвам,
та я на колец набивам,
черни ти очи извръщам,
та ги на сламка нанизвам,
та ги на калпак затъквам!
Драгана на Ненчо продума:
- Бае ле Ненчо, бае ле,
че чуло ли се, разбрало -
сестра брата си да лъже!
Ненчо Драгани повярва,
та си са двама тръгнали
низ тия вити планини.
Вървели, що са вървели,
като във село влезнали,
право на църква отишли.
Драгана на Ненчо продума:
- Бае ле Ненчо, бае ле,
вземи ми дете от ръце,
па стой тука, та чакай!
Ненчо Драгана послуша,
увзе й дете от ръце,
па стои Ненчо, та чака
пред тая църква Божовна...
Па Драгана е отишла попове да си доведе,
детенце да й, бре, кръстят.
Не си е Драганка отишла
попове да си доведе,
най ми е Драгана отишла
сеймени да си доведе,
Ненчова глава да отрежат.
Нали е Божа работа,
само си дете продума,
па си на Ненча говори:
- Укье ле Ненчо, укье ле,
мама те тебе излъга;
не си е мама отишла
попове да си доведе,
най ми е мама отишла
сеймени да си доведе,
главата да ти отсечат!
Ненчо се малко устрежил,
па грабнал дете във зъби,
па ъргнал Ненчо да бяга
през тия тесни сокаци.
Бягал ми Ненчо, що бягал,
насреща иде Драгана
със триста души сеймени.
Ненчо се още устрежил,
извадил сабя френгия,
па се наляво завъртял;
дор се надясно обърнал,
самси е Ненчо останал
и негова сестра Драгана.
Ненчо Драгани продума:
- Сестро ле, сестро Драгано,
знаеш ли, сестро, помниш ли,
когато бяхме във Пирин,
във тая Пирин планина,
така ли ни беше думата?
Драганка се много уплаши,
па си е Драганка признала,
сама си глава навела...
Ненчо й глава отряза,
па я на колец набоде,
черни й очи извъртя,
та ги на сламка наниза,
и ги на калпак затъкна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014