* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Заварди Ненчо гората,
не дава пиле да хвръкне,
дилки ще чувяк да мине.
Царя заповед издаде:
"Кой може Ненчо да улови,
жив да го при мен доведе.
Жа му отдадем, отдадем
със шиник жълти алтъни,
със кила бели грошови."
Никой са, холам, не наел,
наела ми са, наела
негова сестра Тодорка.
Повила пляни без дете,
та че край гора отиде,
та че са виком извика:
- Брайне Ненчо ле, Ненчо ле,
къде си, брайне, да дойдеш,
да дойдеш, кум да ми станеш.
Станало една неделя,
как ми са дете намери,
но нямам кум да го кръсти.
Кат зачу Ненчо тез думи,
Ненчо са чудом почуди:
- Бре, каква й тази гидия -
станало толкоз години,
не давам пиле да хвръкне,
а сега чувяк извика.
Той си оружу оружи
със пушки и със патрони,
та че край гора отиде.
Негова сестра Тодорка,
тя си на брайно думаше:
- Брайно Ненчо ле, Ненчо ле,
станало една неделя,
как ми са дете намери,
но нямам кум да го кръсти.
Да дойдеш кум да ми станеш,
да ми детенцето кръстиш.
Той се на конче покачи,
тя му детето подала
и си на Ненчо думаше:
- Брайне Ненчо ле, Ненчо ле,
дорде детето не кръстиш,
не бива дете да видиш.
Че го Тодорка закара
във тяхна черква голяма,
че го Тодорка заключи
със девет леви ключове
и го Тодорка предала.
Брайно Тодорка кълнеше:
- Да даде Господ, Тодорке,
да вехнеш, още да съхнеш,
през пръстен да се провираш,
със сламка да се подпираш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014