* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул се Ненчо хайдутин
из тую гору зелену,
у Ирин Пирин пладнину,
не дава пиле да мине,
а то не човек да мине.
От де е чул пашата,
пашата, булюбашата,
скупо имане давало,
броено и не мерено,
кой може Ненку да ване,
жив да га до нега докара.
От де е чула Тодора,
Тодора, млада невеста,
и при пашуту отига
и на пашуту сборуе:
- Кьикво че, пашо, да дадеш,
жив да ти Ненчу дакарам?
Паша си Тодори сборуе:
- Тодоро, лепа невесто,
я че ти дадем имане,
броено и немерено.
Тодора дома отиде,
свилни си скути запретну,
мушко си дете турила,
девет пладнине минула,
десета - Пирин пладнина,
у тую гору зелену,
тамо си Ненчу намери
и на Ненчу си сборуе:
- Братко ле Ненчо, братко ле,
девет съм пладнине минула,
додека тебе те найдем,
рожбуту да ми прекръстиш,
на твое име - Ненчо - да буде!
Ненчо Тодори отврача:
- Тодоро, сестро Тодоро,
ако ми сакаш паре ле,
паре ле че си ти дадем;
ако ми сакаш юнак ле,
юнак ле че си ти дадем...
Тодора братку сборуе:
- Девет съм рожбе родила,
се су ми рожбе умреле,
ти да ми дете са кръстиш,
рожба ми юнак да буде,
рожба ми да се задържи.
- Немой ме, сестро, излъжеш,
немой ме, сестро, измамиш,
с тръне очи че вадим,
със сабла главу че сечем!
- Нече те, братко, излъжем!
И он си увзе детенце,
Рили манастир отиде.
Она си ключи увзела
и манастира отключи,
а по ню Ненча увлезе.
- Седи си, братко, ти тува,
я ч' идем, братко, за поп,
да ми кръстиш детенце.
Она с ключи заключи
и при пашуту отиде
и на пашуту си сборуе:
- Пашо ле, булюбашо,
я съм си Ненча довела;
пущай си войску по мене,
Ненчу воиводу да ване.
Паша си пущи войскуту,
войска е по сестру тръгла.
Войвода Ненча пред църкву
на мермер камик седеше,
сестрино дете държеше.
Малечко дете продума:
- Вуйчо ле, мили вуйчо ле,
ако мож врата отключи,
жив да си, вуйчо, останеш!
Майка че войску доведе,
главуту да ти отрежу...
Ненчо се Богу помоли
да му Бог силу удвои
и тъгай църкву да си отвори.
Тамън се Ненчо помоли,
и те ти войска пристиже -
саме се църкве отворише.
Кьига се Ненчо размаа
налево, та па на десно,
всички ги мъртви положи,
сестра Тодора остаде
и на Тодору сборуе:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
очите да ти извадим,
главуту да ти отрежем,
дете сироче че вика!...
Дете си дума на вуйчу:
- Вуйчо ле, Ненчо хайдутин,
главуту да ю отрежеш,
главата да се търкаля,
кьико на пиле петрово,
кьико на ягне гергьово!
Занеси ме, ле, в горе зелене,
вържи ми люлкю за буку,
ветърът че си подухне,
ветърът че ме залюля;
дребен дъжд че си зароси,
дъждът че мене окупе;
кошута че си подвиде,
кошута че ме надои,
юнак кат тебе че станем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014