* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Събрали ми са, набрали
белненци й торлак махленци
сред село на висок боклук.
Едни се други питаха:
- Кой ще са, холан, наеме
да си Димитра излъже,
Димитър, баш хайдутина,
във село да го доведе?
Наела ми са й, наела
Димитровата кумичка,
Ганка ми, яловичката.
Направи дете от парцал,
в пъстри го пелни завила,
че е излязла, излязла
край село по високото
и се изясно провикна:
- Кумне ле, кумне Димитре,
къде си, кумне, да дойдеш?
Станало й девет години,
откак си, куме, венчавал,
венчавал, пък не кръщавал.
Ела ни, куме, ела ни,
сега, куме, да кръщаваш
на твойто име Димитър!
Димитър в гора седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Кат чу Димитър тез думи,
той от гората излезе
и си при Ганка отиде,
и си на Ганка думаше:
- Кумичке Гано, кумичке,
да не ме, Гано, излъжеш,
да не ти й дете лъжовно.
Ганка Димитър думаше:
- Истина, куме, истина,
истина, не е лъжовно.
И са двамата тръгнали,
че са във село отишли,
във черковата влезнали,
детето да си кръщават.
Димитър дете поискал.
Кат го на ръце той турил,
той на кумичка продума:
- Кумице Гано, кумице,
да не ти й дете лъжовно,
лъжовно дете от парцал?
Тогаз са турци влезнали,
там са Димитър хванали
и му главата отрязли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014