|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Еленка, булка хубава,
Еленка, млада котленка,
снощи е дете сдобила,
сдобила и продумало:
- Чувай ме, мамо, гледай ме,
да сторя двайсет години,
на царе царство да взема
и на везира щерка му!
Еленка, булка хубава,
имала братец войвода
в Троянска гора зелена,
тя на Манолчо пратила -
къде да е Манол, да дойде,
детето да ми наръче
хубаво име Манолчо.
Бърже са слуги отишли
в тая гора Троянска,
там си Манолчо намират
и си на Манол говорят:
- Маноле, млада войвода,
сестра ти хабер изпраща,
с нас в Котел да дойдеш,
мъжка е рожба родила,
да дойдеш, да го покръстеш
на твойто име, Манолчо!
Манол на слуги говори:
- Не мога, братя, да дойда,
снощи ми хабер пристигна
от Сливен града голяма -
царска ще хазна да мине,
та съм си пътя завардил,
хазната да си обера.
Ако ме мене убият,
много й здраве носете
на моята сестра Еленка.
Добре да гледа детето,
да расне, да си порасне,
на книга да го научи,
като вуйчо си да стане,
отбор юнаци да води.
Седял ми Манол, та чакал
тъкмо три дни, и три нощи -
ей че се хазна зададе
с триста души саймени.
Маноловата дружина,
като си хазна видяли,
до един са избягали,
самичък Манол останал.
Манол си сабя извади,
та си сеймени изгони,
изгони, още изколи,
па си хазната пообра.
Напълни торби със злато,
па тури брашно отгоре,
че се на просяк направи,
па си в Котел отиде,
на Еленкините капии.
Потропа, още повика:
- Сестро Еленке, Еленке,
ела ми, сестро, отвори!
Еленка порти отвори
и си на Манол говори:
- Какво си, братко, направил?
Снощи те тука търсеха.
Манол Еленка говори:
- Ти мълчи, сестро, да мълчим!
Па са вкъщи влезли.
Малко се време измина,
кучето грозно залая.
Еленка на двор излезе
и се назад повърна,
и си на Манол говори:
- Маноле, братко Маноле,
какво ли, братко, да правим?
Двора е пълен сеймени!
Манол Еленка говори:
- Не бой се, сестро, не бой се!
Па си сабята извади,
та си навънка излезе,
та си сеймени изгони,
изгони, още изколи,
па на Еленка говори:
- Сестро Еленке, Еленке,
я на ти, сестро, тез пари,
добре да гледаш детето,
на книга да го изучиш,
като вуйчо голям да стане,
отбор юнаци да води,
турците, сестро, да гони!
Па стана Манол, излезе,
та си в гора отиде.
Оттогава, братко, и до днес
в Котел турчин не хае,
не хае, братко, не ходи!
Радилово, Пещерско; на гости (СбНУ 61/2001, № 168 - "Манол
хайдутин нарича на свое име чудното дете на сестра си - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|