* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Стоян Тодора думаше:
- Тодоро льо, изгоро льо,
станало й девет години,
кат сме се с тебе събрали,
дума, не съм ти предумвал,
а сега ще ти предумам -
брата ти казват хайдутин,
пък назе казват ятаци,
ятаци, мъри, ортаци,
какво да правим, да сторим,
ний да си Димка уловим?
Тодорка дума Стояне:
- Стояне, моя пръвнино,
и туй ли още не знайеш,
и туй ли да те науча?
Напълни тежка бъклица,
че иди, олън, Стояне,
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушката могила,
чи се хайдушки провикай:
"Шуре ле, шуре Димко ле,
къде си, шуре, да дойдеш -
кака ти, кака Тодора,
мъжка си рожба родила,
няма кой да го кръщава,
да дойдеш, да го кръщаваш!"
Стоян Тодора послуша,
напълни жълта бъклица,
че стана Стоян, отиде
на Ирин-Пирин планина,
че се, олън, провика:
- Шуре ле, шуре Димко ле,
кака ти, кака Тодора,
мъжка си рожба родила,
няма кой да го кръщава,
да дойдеш, да го кръщаваш!
Димко се от планина обади:
- С' иди си, свако, с' иди си,
аз ще, свако, да дойда...
Заградили го в черковата,
но Димко избил всички
и извадил очите на свака си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014