* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Как тръгна Мирчо войвода,
до царя хазна не пуща;
чуди се царя, мая се,
що му хазната не върви.
Зачу царя, де зачу,
зачу Мирча хайдутин,
посъбра вярна дружина,
че на дружина думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
кой ще се, джанъм, наеме
на Мирча глава да вземе,
голям ще бакшиш да му дам -
биволска кожа с алтъни,
агнешка кожа с маргарец?
Никой се, холам, не нае
на Мирча глава да вземе,
току се й, джанъм, наела
Гроздана, посестрима му.
Тя стана рано в неделя,
че наля жълта бъклица
със ройно вино червено,
че тръгна покрай морето,
та че се викна-провикна:
- Мирчо льо, побратиме ле,
де да си, Мирчо, да дойдеш!
Де зачу Мирчо Гроздана,
и той си стана, отиде.
И Гроздана му говори:
- Мирчо льо, побратиме ле,
да си те, Мирчо, калесам,
двамата дете да кръстим -
сега девета година,
снахини деча не траят...
Мене са хората рекле,
от гора кум да калесам,
двамата дете да кръстим.
Че го Гроздана поведе,
та го заведе, заведе
в тази черкова голяма,
че си на Мирча думаше:
- Я стой, почакай, Мирчо льо,
да ида, дете да взема!
Гроздана навън излезе,
че си черкова притвори.
Посъбра вярна дружина,
та че в черкова отиде,
та че на Мирча думаше:
- Я излез, Мирчо войвода!
Мирчо си навън излезе,
а Грозданка се развъртя
наляво, още на дясно,
Мирчу си глава отряза!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014