* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Облагала се Лалуша,
облагала се с Бдински бек.
Бдински бек бере сеймене,
Лалуша бере хайдуци.
Па си забегна Лалуша
из тая гора зелена.
Па се провикна Бдински бек:
- Кой си излъже Лалуша,
из гора да я изведе,
ю църква да я уведе,
ще му харижа, харижа
дор девет върви жълтици,
и девет бели маргарит.
Нахванала се Петкана
че й е била кръстница.
Па си отиде Петкана
у тая гора зелена,
па се укачи Петкана
на това дърво високо,
па се провикна Петкана:
- Мома кръстнице, Лалуше,
дек да си, обади ми се,
че има, мома кръстнице,
че има дете да кръстиш,
и друго да си настригваш,
и има сватба да венчаш!
Провикнала се Лалуша
из тая гора зелена.
- Мома кумице, Петкано,
дай го у гора зелена,
гора ни ще го кръстиме,
нещо ще да го подаря,
ще му харижа, харижа
по Дунав села на часто,
и Цариградски вит мечит.
- Мома кръстнице, Лалуше,
я дойди, мома кръстнице,
ю църква да го унесем,
ю църква да го кръстиме.
Па си излезна Лалуша,
па си са дете унеле,
па я загради Бдински бек,
па се провикна Лалуша -
църква се на четир пропукна!
Па си Лалуша хванаха,
па си й ръце вързаха,
па ка се запи Бдински бек.
Лалуша вързана стоеше,
па си Петкани думаше:
- Мома кумице, Петкано,
ръцете да ми отвържеш.
Па си Петкана пришла,
и й ръцете отвърза,
Лалуша у гора избяга.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014