* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Еленка, булка хубава,
Еленка, млада котленка,
мъжка е рожба родила.
Рожбата че си продума:
- Храни ме, мамо, отгледай,
да стана в девет години,
от царя царство ще взема!
Еленка, булка хубава,
имала братец Манолчо
в Троянска гора зелена.
Бързо е слуги пратила
в тази гора Троянска,
де-къде да го намерят,
много му здраве да носят
от негова сестра Еленка
и на Манола да кажат -
прави, що прави, да дойде,
мъжка е рожба добила,
детенце че си продумва:
"Храни ме, мамо, отгледай,
да стана в девет години -
от царя царство ще взема!"
Прави, що прави, да дойде,
детенце да си нарече
на свойто име Манолчо!
Бързо си слуги отишли
във тази гора Троянска,
Манолчо че си намирват
и на Манола говорят:
- Братко ле, братко Манолчо,
сестра ти хабер изпрати -
правиш, що правиш, да дойдеш,
мъжка е рожба добила,
рожбата че си продума:
"Храни ме, мамо, отгледай,
да стана в девет години
от царя царство ще взема!"
Манол на слуга думаше:
- Не мога, братко, да дойда,
станало й девет месеца -
никаква кярба нямаме.
Снощи ми хабер довтаса,
от Сливен града голям,
царска ще хазна да мине!
Аз съм си пътя завардил,
сам си в Котел ще дойда.
Таман си Манол тъй думал -
ей хазната се зададе
със много души сеймени.
Маноловата дружина,
кат си семени видяха,
всички са до един забягали.
Сам си Манол остана,
и той се от пътя отстрани,
като хазната приближи,
приближи и заминува.
Манол му са сърце късаше,
подир хазната отива,
че изважда сабля френгия,
всред се сеймени извъртя.
Дор се сеймени усетят -
полвината ги накълцаха,
а половината избягаха.
Чуди се Манол и мае,
какво хазната да прави.
Че взема хиби просешки,
напълна хиби със злато,
отгоре златото и с брашно,
че облича дрехи просешки,
налага калпак божешки,
сам си за Котел потегли,
вечерта късно пристига
във сватове си на гости.
Лекичко порта почука,
тихичко Манол повика,
кучето лошо залая,
сестра му навън излезе.
Кат си Манола съгледа
във тези дрехи просешки,
бързо го вътре дръпнала
и на Манола думаше:
- Братко льо, братко Манолчо,
како си сторил, направил?
Снощи те тука търсеха,
дворът бе пълен с сеймени,
ако те, братко, уловят,
къс по къс ще те направят!
Манол си нищо не рече,
бързо си в къщи влезе,
че си детенце нарече
на свойто име Манолчо
и на сестра си думаше:
- Сестро льо, сестро Еленке,
я на ти, сестро, пари,
добре да гледаш Манолча,
на калем да го научиш!
Кат си Манолчо порасне,
да ни си царство превземе!
Таман си Манол туй дума,
кучето лошо залая,
Еленка навън излазя,
бързо се в къщи върнала
и на Манола думаше:
- Братко льо, братко Манолчо,
дворът е пълен с сеймени,
къс по къс ще те направят.
Манол на Еленка думаше:
- Сестро льо, сестро Еленке,
не бой се, сестро, не бой се.
Под тези дрехи просешки
аз имам дрехи юнашки,
и през рамото саблята.
Много й сеймени гонила,
и тези, сестро, ще изгони!
Кат каза Манол тез думи,
че хвърли дрехи просешки,
остана в дрехи юнашки
и през рамото саблята.
Ах, че си навън излезе,
самси си пътя отвори,
в Троянска гора отиде.
От тогаз, братко, и до днес
във Котел турчин нямаме,
от този Манол войвода!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014