* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Ненчо войвода
в тая гора зелена,
прочу се дори до Цариград,
до царя и до везира.
Царят дума думаше:
- Който млад Ненчо улови,
при царят да го заведе,
голям подарък ще вземе -
до десет върви алтъни.
Никой се наем не наема
млад Ненчо да му улови,
млад Ненчо войвода
при царя да го заведе,
при царя и при везира.
Наела ми се е, наела
сестра му кадън Тодорка,
млад Ненчо да си улови,
при царя да го заведе,
при царя и при везира.
Тя ми в гора отиде,
до мермер камък приседна,
лична му песен запяла,
лична песен, велидна:
- Де да си, байно, да дойдеш,
тук при мене да дойдеш,
нещо ще ти разкажа.
Вчера биляри минаха,
всички си хора вървяха,
вървяха, та си гледаха
и аз си отидох байне.
Мен ми биляри казаха:
"Тодорко, булко хубава,
сега си трудна, непразна,
мъжко ще дете добиеш;
кога се дете добие,
от гора кум да си хванеш!"
Аз седях, байне, аз мислих,
на ум ми дойде за тебе.
Сега се дете добило,
да дойдеш байне, да го кръстиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014