|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Кехаята вика сред село,
сред село, на висок боклук:
- Който се наеме, наеме,
та да си Добри улови,
Добри ми, най-баш хайдутин,
голям ще айлък получи -
със кило жълти жълтици,
със шиник бели бешлици.
Че се Трувица наела,
Трувица - млада вдовица.
Три пъти брашно отсяла,
месила бяла погача,
напълни пъстра бъклица,
от парцали дете направи,
че го в пелени повила,
повила, с ален тестемел покрила,
и в горен го кът оставила.
Тръгна Трувица, отиде,
да си ми Добри излъже,
в село да го заведе.
Вървяла, що е вървялаа,
навлязла в гора зелена,
откъснала листо буково,
хайдушки саклък засвири.
Отде я зачул млад Добри,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вие малко тука постойте,
аз ще на пътя изляза.
Като на пътя излезе,
какво ми Добри да види -
Трувица, млада вдовица,
сама срещу гора стоеше.
Дибри Трувици думаше:
- Що щеш тука, Трувице,
сред тези гори дълбоки,
дето ми хора не стъпват,
дето ми птички не хвъркат?
Трувица дума на Добри:
- Добре ле, млада войводо,
като ме питаш да кажа,
правичко да ти обадя.
Мъжка съм рожба добила,
попове не я кръщават,
даскали не я уверяват.
Тебе за кръстник ще каня.
Добри Трувица думаше:
- Иди си в село, Трувице,
аз довечера ще дойда,
с моята вярна дружина,
и ще в село да влезем,
кога кучета не лаят,
кога петли не пеят,
право на черква ще идем,
да ти детето кръстиме.
Точно ми сред нощ, полунощ,
ето ми Добри пристига,
с негова вярна дружина.
Тихо на джама похлопа.
Трувица, млада вдовица,
от пале дете вземала
и на черквата отиват.
Като в черква ми влизат,
турци и еничери,
черква заобикалят,
Добри с дружина залавят.
Тогаз си пашата нарежда,
да си Трувица извикат,
айлъка да си получи,
с кило жълти жълтици,
с шиник бели бешлици.
Паламарца, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|