* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Царю си хабер проводи:
- Дали сиромашта западна,
та си данъко не плаща?
На царя ферман върнава:
- Сиромашта много западна
и пак си данъко наплаща.
Добри ми, баш хайдутино,
той си хазната обира.
Царю ми ферман повърна:
- Който ми Добри улови,
шиник жълтици ще го подаря.
Никой се не ми наемна,
ах, че си саенаемна
Трувица, клета вдовица.
Облече дрехи хайдушки,
възседна конче хранено,
преплесна пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
откъсна шумка горова,
засвири саклък хайдушки,
хайдушки саклък, юнашки,
та да си Добри намери.
Кат зачу Добри този саклък,
той на дружина говори:
- Един по един станете,
аз ще на пътя изляга,
да видя какъв е този саклък -
дали е селска потера
или е от наш другарин.
Кога на пътьо излезе,
какво да види Добри ле -
Трувица, клета вдовица.
Той на Трувица говори:
- Трувице, клета вдовице,
ти що щеш тука, Трувице?
Тука жени не ходят,
тука птички не пеят.
- Добри ле, кръстник Добри ле,
мъжка се рожба намери,
че попове не я кръщават,
селяни в черква не внасят,
да дойдеш, да я кръстиш, ле,
на твойто име, Добри ле!
Хай, да те в черква заведа,
да ми детето кръщаваш!
Като го в черква завела,
здраво вратата заключи,
подир сред село отишла
и си се ясно провикна:
- Елате, хора селяни,
ази си Добри заключих,
Добри ле със дружината.
Цяло се село събрало,
цяло се двори напълни.
Трувица, клета вдовица,
тя на народа говори:
- Струвайте, хора селяни,
черквата да запалим,
Добри ле да си изгорим!
Черквата пак се направя,
но Добри не се улавя.
Кат зачу Добри тез думи,
той на дружина говори:
- Здраво вратата държете,
вратата да си изкъртим,
навънка да си излезем!
Кат си вратата изкърти,
Добри из народа ходеше
и си Трувица търсеше.
Кат си Трувица намери,
той на Трувица говори:
- Туй ли ти й, кумице, детето?
Та й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014