* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Радан хайдутин,
заварди Радан гората,
гората и планината,
не може човек да мине,
не може птиче да хвръкне.
Човек де мине, улавя го,
птиче де хвръкне, убива го.
Пашата хабер проводи -
който си Радан улови
ще му хариже, хариже
за девет години прехрана.
Никой се, холан, не нае,
най се е, холан, наела
Радановата майчица.
Задяна бяла къделя,
отвзема жълта бъклица,
напълни с вино червено.
Наела й дълги пътища
и си в гората отиде,
и се изясно провикна:
- Къде си, синко Радане,
къде си, синко, да дойдеш?
От де я зачу Радан,
че при майка си отиде
и си на майка думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
що щеш, мале, в гората?
Радановата майчица,
тя си на Радан думаше:
- Аз дойдох, синко, аз дойдох,
тебе, синко, да каня.
Твоята сестра Марийка
мъжка си рожба добила,
да дойдеш, синко, да дойдеш,
да дойдеш, да го увериш!
Радан мами си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
да не е нещо измама?!
Тя си на Радан думаше:
- Радане, синко Радане,
де се е, синко, видяло,
майка сина си да издава!
Я че си двама тръгнаха,
че на църква отидоха,
я че в църквата увлезли.
Тя си на Радан думаше:
- Тука стой, синко, тука стой,
да не ни турци угадят,
аз ще детето донеса!
И си навънка излезе,
и си вратите заключи,
и се изясно провикна:
- Юрете вий, селяни,
ази си Радана улових,
улових и го заключих!
Като чу Радан тез думи,
бързо вратите разбива,
майка си на пътя достига
и й очите изважда.
И на майка си думаше:
- Да знаеш, майко, да помниш,
кога си сина издала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014